размах
Облик
размах (български)
ед.ч. | раз·мах | |
---|---|---|
непълен член | раз·ма·ха | |
пълен член | раз·ма·хът | |
мн.ч. | — | |
членувано | — | |
бройна форма | — | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 35
- Телесно действие с горните крайници, за поздрав или изпращане на друг знак.
- Стат. Разликата между най-голямата и най-малката стойности на разсейване из набора от стойности, описващи случайна величина. Пресмята се за извадки или за цялата съвкупност.
- Финанс. Дадена разлика между две величини, например пазарна цена и себестойност. Също и „широта“.
- Прен. Действия с широк обхват. Ей, виж го/я тоя/тая, действа с голям размах.
Етимология
Производно съществително от глагола „размахвам“, който е от съчетаване на представката „раз-“ и глагола „махам“. Последният е от старобългарския „махати“, ог праславянския *māxàti.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Сродни думи
разтежение, протежение, обсег, обхват