Ямблих

Ямблих
Ἰάμβλιχος
	Ямблих Ἰάμβλιχος
древногръцки философ–неоплатоник
Роден	около 240 – 245 г. Халкис, Римска империя
Починал	около 325 г.
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Антична философия
Школа	Неоплатонизъм
	Ямблих в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ямблих.

Ямблих (на старогръцки: Ιάμβλιχος, Iamblichos, на латински: Iamblichus, Iamblichus Chalcidensis) е древногръцки философ-неоплатоник от Сирия, ученик на Порфирий и основател на сирийската неоплатоническа школа. Доразвива учението на Плотин и защитава идеята за теургията (от гръцки „благодействие“), представляваща система от упражнения и ритуали, чрез които посветените се уподобяват с боговете. Ямблих твърди, че вън от теургията няма път към божествения живот.

Диференцира основните понятия на неоплатонизма на Плотин и въвежда схематизма в него. В единното различава „първо единно“ и „второ единно“, което определя като благо. Той различава множество форми и в останалите хипостази на духовно – спиритуалния свят. Изгражда сложна йерархическа стълбица на духовните природи, въвежда промеждутъчни звена между тях, като говори за ангели, демони, герои, за да достигне до човешките души, за наднебесни и небесни богове, които господстват над 12-те световни сфери. Въз основа на тирадата, 12-те небесни богове стават 36 на брой, за да достигнат до числото 360. Така се забърква още повече структурата на действителността изобщо. Ямблих защитава античния политеизъм и оспорва монотеизма на християнската религия.

Биография

Има различни хипотези за времето на раждане на Ямвлих.^[1] Родното му място Халкис (Chalcis ad Belum, днес Qinnesrin), тогава е в римската провинция Коилесирия. Според философът Дамасций фамилията му е от князете на Емеса (днес Хомс). Според някои автори е от арабски произход.^[1]

Основава училище в Сирия много вероятно в Апамея на Оронт. Евнапий от Сарди пише биографията му.

Ямблих има един син с името Аристон, който се жени за ученичка на Плотин.

Съчинения

Ямблих пише на гръцки език. Той пише 10 книги за учението на Питагор.

Издания и преводи

Michael von Albrecht u. a.: Jamblich: Pythagoras. Legende – Lehre – Lebensgestaltung. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2002, ISBN 3-534-14945-9 (griechischer Text und deutsche Übersetzung von Über das pythagoreische Leben mit interpretierenden Essays)
Édouard des Places: Jamblique: Protreptique. Les Belles Lettres, Paris 1989, ISBN 2-251-00397-5
Otto Schönberger: Iamblichos: Aufruf zur Philosophie. Königshausen + Neumann, Würzburg 1984, ISBN 3-88479-143-5
Nicola Festa, Ulrich Klein: Iamblichi de communi mathematica scientia liber. Teubner, Stuttgart 1975, ISBN 3-519-01443-2
Ermenegildo Pistelli, Ulrich Klein: Iamblichi in Nicomachi arithmeticam introductionem liber. Teubner, Stuttgart 1975, ISBN 3-519-01444-0
Eberhard Knobloch, Otto Schönberger: Iamblichos von Chalkis in Koilesyrien: Über die Einführung des Nikomachos in die Arithmetik. Leidorf, Rahden 2012, ISBN 978-3-86757-184-5
Henri Dominique Saffrey, Alain-Philippe Segonds: Jamblique: Réponse à Porphyre (De mysteriis). Les Belles Lettres, Paris 2013, ISBN 978-2-251-00580-5
Emma C. Clarke u.a.: Iamblichus: De mysteriis. Brill, Leiden 2004, ISBN 90-04-12720-8 (Edition: Edouard des Places)
Theodor Hopfner: Jamblichus: Über die Geheimlehren. Olms, Hildesheim 1987 (Nachdruck der Ausgabe Leipzig 1922), ISBN 3-487-07947-X
Daniela Patrizia Taormina, Rosa Maria Piccione: Giamblico: I frammenti dalle epistole. Bibliopolis, Napoli 2010, ISBN 978-88-7088-600-9
John M. Dillon, Wolfgang Polleichtner: Iamblichus of Chalkis: The Letters. Society of Biblical Literature, Atlanta 2009, ISBN 978-1-58983-161-2
John F. Finamore, John M. Dillon: Iamblichus: De anima. Brill, Leiden 2002, ISBN 90-04-12510-8
John M. Dillon: Iamblichi Chalcidensis in Platonis dialogos commentariorum fragmenta. Brill, Leiden 1973, ISBN 90-04-03578-8
Hans Daiber: Neuplatonische Pythagorica in arabischem Gewande. North-Holland, Amsterdam 1995, ISBN 0-444-85784-2
Vittorio De Falco, Ulrich Klein: (Iamblichi) theologumena arithmeticae. Teubner, Stuttgart 1975, ISBN 3-519-01446-7
Robin Waterfield: The Theology of Arithmetic. On the Mystical, Mathematical and Cosmological Symbolism of the First Ten Numbers. Attributed to Iamblichus. Phanes Press, Grand Rapids (Michigan) 1988, ISBN 0-933999-71-2

Литература

Gerald Bechtle: Iamblichus. Aspekte seiner Philosophie und Wissenschaftskonzeption. Academia Verlag, Sankt Augustin 2006, ISBN 3-89665-390-3
Henry J. Blumenthal, E. Gillian Clark: The Divine Iamblichus, Philosopher and Man of Gods. Bristol Classical Press, London 1993, ISBN 1-85399-324-7
John Dillon: Iamblichus of Chalkis (c. 240 – 325 A. D.). In: Aufstieg und Niedergang der römischen Welt Bd. II.36.2, de Gruyter, Berlin 1987, ISBN 3-11-010392-3, S. 862 – 909
John Dillon: Iamblichos de Chalkis. Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Bd. 3, CNRS Éditions, Paris 2000, ISBN 2-271-05748-5, S. 824 – 836
Beate Nasemann: Theurgie und Philosophie in Jamblichs De mysteriis. Teubner, Stuttgart 1991, ISBN 3-519-07460-5
Dominic J. O'Meara: Pythagoras Revived. Mathematics and Philosophy in Late Antiquity. Clarendon Press, Oxford 1997, ISBN 0-19-823913-0
Gregor Staab: Pythagoras in der Spätantike: Studien zu „De vita Pythagorica“ des Iamblichos von Chalkis. Saur, München – Leipzig 2002, ISBN 3-598-77714-0
Thomas Stäcker: Die Stellung der Theurgie in der Lehre Jamblichs. Lang, Frankfurt am Main 1995, ISBN 3-631-48926-9

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Лосев, А. Ф. История античной эстетики, т. VII, Последние века, кн. 1, Москва, 1988, с. 122.

Източници

Alan Cameron: The Date of Iamblichus' Birth, Hermes Bd. 96 (1968) S. 374 – 276; Dillon (2000) S. 826; Staab S. 145.
John Dillon: Jamblich: Leben und Werke, Jamblich: Pythagoras: Legende – Lehre – Lebensgestaltung, hg. Michael von Albrecht, Darmstadt 2002, S. 12 Anm. 5.
Gregory Shaw: Theurgy and the Soul. The Neoplatonism of Iamblichus, University Park (PA) 1995, S. 23 – 69.
Радев, Ради, ”Кратък речник на философите”, изд. Лик, София, 1996 г.

Външни препратки

Тази статия за философ все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[Лосев,122-1] а ^б ^в ^г Лосев, А. Ф. История античной эстетики, т. VII, Последние века, кн. 1, Москва, 1988, с. 122.

[1]