Шипоопашата костенурка
Тази статия е за Шипоопашата костенурка. За други животни със сходно име вижте Шипоопашати.
| Шипоопашата костенурка | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Gmelin, 1789 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Шипоопашата костенурка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Шипоопашатата костенурка[3] (Testudo hermanni) е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).[4]
Шипоопашатата костенурка достига до 3 – 4 kg тегло (източният подвид е по-едър) и 28 cm дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа – Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.
В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.
Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- T. h. boettgeri – Източна шипоопашата костенурка
- T. h. hermanni – Западна шипоопашата костенурка
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.
Шипоопашатата костенурка снася на 2 – 3 пъти по 2 – 5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100 – 120 дни.
Разпознаване
[редактиране | редактиране на кода]Характерни белези
[редактиране | редактиране на кода]Цветът на корубата може да варира, като основният цвят е жълтеникав с кафяви оттенъци. Тъмните петна по страничните щитчета са с триъгълна форма – по диагонала на щитчето, а тези върху централните щитчета – са с надлъжна форма. При напетняването също има много голямо разнообразие при различните индивиди – някои са много тъмни, при други почти липсват тъмните петна. Главата може напълно да се прибира в корубата. Кожата е с жълтеникав цвят. Възможно е да има кафяви или зелени нюанси. Предните крайници са сплеснати в долната си част, а задните – колонообразни.[5]
Разлики между мъжки и женски индивиди
[редактиране | редактиране на кода]Белег, служещ за различаване на половете, е добре изразеното вдлъбване на пластрона при полово зрелите мъжки в задната му част, което му помага да е по-стабилен при копулацията. При женските коремната част от корубата е изцяло равна.[5]
Близки видове
[редактиране | редактиране на кода]Шипоопашатата костенурка прилича много на шипобедрената сухоземна костенурка, като двата вида често могат да бъдат наблюдавани в едни и същи местообитания. Основната разлика между двата вида костенурки се състои във формата и разположението на роговите щитчета на гърба.[6]
Застрашеност
[редактиране | редактиране на кода]Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.
Сред отрицателно действащите фактори могат да се включат големите инфраструктурни проекти (магистрали и др.), застрояването на Черноморието, горските пожари, подменянето на широколистните гори с иглолистни. Младите индивиди често стават жертва на дивите свине в ниските планински райони в Северозападна България, които се хранят с тях.[6]
Необходими мерки за опазване на вида
[редактиране | редактиране на кода]Нужно е да се популяризира информацията, че сухоземните костенурки са защитен вид и че костенуркоядството не лекува болести; строг контрол и сериозни санкции за заловени бракониери; обявяване на защитени територии на местата с най-плътни популации и на отделни застрашени популации.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Testudo hermanni (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Шипоопашата костенурка. Посетен на 26 март 2012
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
- ↑ van Dijk, P. P., Corti, C., Mellado, V. P. & Cheylan, M. Testudo hermanni // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4. International Union for Conservation of Nature, 2004. Посетен на 23 март 2011. (на английски)
- ↑ а б Земноводните и влечугите в Природен парк Витоша, Определител; Библиотека „Витоша“
- ↑ а б в Червена книга на България, Шипоопашата сухоземна костенурка, посетен на 21.04.2017
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||
_(1865)_by_Karl_Bodmer.jpg)
|
