Томазо Кампанела
| Томазо Кампанела Giovanni Domenico Campanella | |
| италиански философ | |
 | |
| Роден |
4 септември 1568 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | католицизъм |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Падуански университет |
| Философия | |
| Епоха | Възраждане |
| Школа | хуманизъм, утопия |
| Повлиян | Платон, Джордано Бруно, Телезио Бернардино, Тома Аквински |
| Семейство | |
| Баща | Джеронимо Кампанела |
| Майка | Катарина Кампанела |
| Съпруга | няма |
| Томазо Кампанела в Общомедия | |
Томазо Кампанела (на италиански: Tommaso Campanella; християнско име: Giovanni Domenico Campanella) е италиански философ, теолог, астролог и поет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 септември 1568 година в Стило, Калабрия, Италия, в семейството на обущаря Джеронимо Кампанела и съпругата му Катарина. През 1582 г., още съвсем млад, става брат в Доминиканския орден, но заради свободомислието си по отношение на религиозните догми си навлича гнева на останалите монаси и е принуден да напусне Италия.
През 1598 г. за завръща в Неапол, Италия, където е заловен от монаси, които го обвиняват в магьосничество и подготвянето на заговор за сваляне на монарха. Осъден е от инквизицията и прекарва 27 години в затвора. Освободен е благодарение на застъпничеството на папа Урбан VIII. Последните години от живота си Кампанела прекарва във Франция, където получава пенсия благодарение на Ришельо. По това време той издава по-голямата част от творбите си, създадени в затвора.
Умира на 21 май 1639 година в манастира на якобинците в Париж на 70-годишна възраст.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Томазо Кампанела е автор на „Градът на слънцето“ (на италиански: La citta del Sole; на латински: Civitas Solis), което го нарежда сред великите писатели утописти. В този трактат той излага възгледите си за една идеална и справедлива държава, където всички хора са равни и където частната собственост и парите са премахнати. С това той е един от създателите на утопическия социализъм заедно с Томас Мор.
Кампанела създава още няколко философски труда, издадени след освобождението му – „Philosophia realis“, „Questiones sull' optima republica“ и др.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
