Сливен (област)

Област Сливен
Sliven
	Област Сливен Sliven
Области в България
	Област Сливен на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Югоизточен район за планиране
Областен център	Сливен
Площ	3544.066 km²
Население	170 583 души (31 декември 2022 г.)
Общини	4
БВП (2021)	1 893 000 000 лв.
МПС код	СН
Официален сайт	www.sliven.government.bg
	Административно деление на областта
	Сливен в Общомедия

Област Сливен (също и Сливенска област) е една от 28-те области на България. Тя се намира в Югоизточна България. Заема площ от 3544 km² и има население 172 690 души.^[2] Пощенските кодове на населените места в област Сливен са от 8800 (за град Сливен) до 8999. МПС-кодът ѝ е СН.

Списък на населените места в област Сливен

Градовете са с удебелен шрифт.

Население

Населението на област Сливен живее в 117 населени места. Традиционно за България, по-голямата част от него живее в градовете. В резултат на абсолютното намаляване на населението в областта се установява и тенденция на намаляване на показателя гъстота на населението и в края на 2006 г. по преценка той е 59 д./km². Областен център е град Сливен. Вторият по големина град на територията на областта е Нова Загора, следват град Котел и град Твърдица. По наблюдения на НСИ икономически активното население в областта е 51,0% от населението на 15 и повече години. За градовете този коефициент на икономическа активност е 56,3%, а за селата 40,5%.

Численост на населението

**Списък на общините в област Сливен с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места**
(към 30.09.2016 г.)^[3].
Област Община	Площ, km²	Население 31.12.1934	Население 31.12.1946	Население 1.12.1956	Население 1.12.1965	Население 2.12.1975	Население 4.12.1985	Население 4.12.1992	Население 1.3.2001	Население 1.2.2011	Население 7.9.2021	Брой общини	Градове	Села	Общо
Област Сливен	3 544,066	154 324	169 230	188 373	217 170	230 827	237 764	234 785	218 474	197 493	172 690	4	6	104	110
Община Котел	858,082	21 473	23 482	24 937	26 996	27 469	26 379	23 944	21 645	19 391	15 919		1	21	22
Община Нова Загора	876,858	47 720	50 891	52 706	55 793	53 007	51 684	49 566	45 754	39 010	30 569		1	32	33
Община Сливен	1366,630	73 074	80 913	94 296	114 763	132 285	142 483	144 060	136 148	125 268	112 890		2	43	45
Община Твърдица	442,496	12 057	13 944	16 434	19 618	18 066	17 218	17 215	14 927	13 804	13 312		2	8	10

Прираст на населението

Естествен прираст

Демография на населението в област Сливен
Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2000	11,5‰	12,8‰	-1,3‰
2001	11,8‰	13,6‰	-1,8‰
2002	11,3‰	13,6‰	-2,3‰
2003	11,9‰	14,0‰	-2,1‰
2004	12,3‰	13,2‰	-0,9‰
2005	12,2‰	13,8‰	-1,6‰
2006	12,8‰	13,8‰	-1,0‰
2007	13,1‰	13,7‰	-0,6‰
2008	13,2‰	14,1‰	-0,9‰
2009	13,8‰	14,3‰	-0,5‰
2010	12,4‰	15,1‰	-2,7‰
2011	12,5‰	14,5‰	-2,0‰
2012	12,0‰	14,3‰	-2,3‰
2013	12,1‰	14,3‰	-2,2‰
2014	12,4‰	14,9‰	-2,5‰
2015	12,6‰	15,3‰	-2,7‰
2016	12,2‰	14,6‰	-2,4‰
2017	12,5‰	15,3‰	-2,8‰
2018	12,0‰	15,6‰	-3,6‰
2019	12,4‰	15,3‰	-2,9‰
2020	11,7‰	18,1‰	-6,4‰
2021	11,9‰	20,9‰	-9,0‰
2022	12,2‰	18,1‰	-5,9‰
2023	12,5‰	15,5‰	-3,0‰

Детска смъртност

14,8‰ от живородените деца в област Сливен умират преди да навършат една година през 2021 г. Област Сливен е областта с най-висока детска смъртност в България и Европейския съюз. ^[4]

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[5]^[6]

		Численост		Дял (в %)
		2001	2011	2001	2011
Общо		218 474	197 473	100.00	100.00
Българи		163 188	132 697	74.69	67.19
Турци		22 971	16 784	10.51	8.49
Роми		26 777	20 478	12.25	10.37
Други	Руснаци	476	1954	0.21	0.98
	Арменци	223		0.10
	Власи	14		под 0.01
	Македонци	14		под 0.01
	Гърци	138		0.06
	Украинци	35		0.01
	Евреи	4		под 0.01
	Румънци	7		под 0.01
	Други	2282		1.04
Не се самоопределят		1597	1293	0.73	0.65
Неотговорили		748	24 267	0.34	12.28

Общини

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

Община	Численост							Дял (в %)
Община	Общо	Българи	Турци	Роми	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	197 473	132 697	16 784	20 478	1954	1293	24 267	67.19	8.49	10.37	0.98	0.65	12.28
Котел	19 391	7024	5793	4790	205	142	1437	36.22	29.87	24.70	1.05	0.73	7.41
Нова Загора	39 010	27 564	5495	1435	152	365	3999	70.65	14.08	3.67	0.38	0.93	10.25
Сливен	125 268	88 750	4209	12 153	1515	649	17992	70.84	3.35	9.70	1.20	0.51	14.36
Твърдица	13 804	9359	1287	2100	82	137	839	67.79	9.32	15.21	0.59	0.99	6.07

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[7]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	218 474	100.00
Български	164 776	75.42
Турски	23 606	10.80
Цигански	24 453	11.19
Други	3416	1.56
Не се самоопределят	1475	0.67
Непоказано	748	0.34

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[8]^[9]

	Численост		Дял (в %)
	2001	2011	2001	2011
Общо	218 474	197 473	100.00	100.00
Православие	178 721	100 523	81.80	50.90
Католицизъм	251	669	0.11	0.33
Протестантство	5071	5623	2.32	2.84
Ислям	21 668	11 471	9.91	5.80
Друго	309	211	0.14	0.10
Нямат	–	11 516	–	5.83
Не се самоопределят	11 706	9976	5.35	5.05
Непоказано	748	57 484	0.34	29.10

Домакинства

Домакинствата, в които живее населението на област Сливен към 1 февруари 2011 г., наброяват 73 605. Близо две трети (67,4 %) от всички домакинства са в градовете. Преди периода 2001 – 2011 г. броят на домакинствата в областта намалява с 2664, като най-осезаемо е намалението в община Нова Загора – с 1441 домакинства. Средният размер на едно домакинство е намалява от 3 лица през 1992 г. на 2,6 лица през 2011 г. В градовете този размер през 2011 г. е 2,6, а в селата – 2,7.

Тази динамика се обуславя от редица демографски и социално-икономически фактори. През 2011 г. повече от половината домакинства в област Сливен са едно- или двучленни (55,5 %). На първите броят се променя от 15 137 (2001) на 19 899 (2011). Най-голям е относителният дял на едночленните домакинства в общините Нова Загора (28,8 %) и Сливен (26,8 %), а най-малък в община Котел (25,1 %).

Разпределението на домакинствата по етнически групи е направено в зависимост от посочения отговор на главата на домакинството – 55 718 са се самоопределили към българската етническа група (83,3 %), 5347 към турската (8 %), а 4871 към циганската (7,3 %). За 9,2 % от домакинствата главата не е отговорил на въпроса за етническа принадлежност. ^[10]

Физико-географска характеристика

Област Сливен е разположена в Югоизточна България, на юг от Стара планина. Със своите 3544,066 km² тя обхваща 3,19% от територията на страната, което я поставя на 15 място между 28 области в България. Областта граничи на север с област Шумен, област Търговище и област Велико Търново, на юг и запад с област Стара Загора, на изток с област Бургас и на югоизток с област Ямбол.

Област Сливен се намира на разстояние 108 km от Бургас – най-голямото търговско пристанище в България, където е и най-близкото летище и на 195 km от Варна – второто по големина пристанище. От столицата София я делят 288 km. Територията на областта е разпределена по следния начин: земеделски земи – 52%, горски територии – 40%, населени места -3,5%.

Релеф

Територията на областта се характеризира с разнообразен релеф. Това определя наличието на два района в релефно отношение: на север – полупланински и планински, а на юг – равнинен.

Южната част на територията на областта включва част от Тунджанската хълмиста и нископланинска област, Новозагорското, Керменското и Сливенското поле. Средната надморска височина на Сливенското поле е 150 m, а на Керменското и Новозагорското – около 130 m. Плодородните полета, намиращи се в южната част на областта, са обградени от север от Стара планина и най-източните склонове на Средна гора. Най-високите върхове в планинската част са Чумерна (1536 m), Българка (1181 m) и Разбойна (1128 m).

Климат

Област Сливен обхваща територии, които спадат към областите с умереноконтинентален и преходноконтинентален климат, дължащ се на средиземноморското влияние. Характеризира се с кратка, относително топла зима с липса на сняг и горещо, сухо, бездъждовно лято.

Природни ресурси

Хидроложките запаси в областта не са големи. Основен воден ресурс е река Тунджа, с водосборен басейн около 7800 km². Със своите 398 km тя заема четвърто място по дължина сред реките в България. Водите ѝ се използват за питейни нужди и напояване. На река Тунджа е изграден един от най-големите язовири в страната – Жребчево, който е с обем над 400 млн. m³. Основното му предназначение е за напояване.

Важен хидроложки ресурс за областта са минералните извори в близост до Сливен и Нова Загора – село Баня, около които са се развили балнеолечебни курорти. Сливенските минерални бани са курорт с национално значение, а минералните бани в село Баня имат местно значение.

Транспорт

На територията на област Сливен са развити два вида транспорт – автомобилен и железопътен. Край Сливен има изградено летище, под управлението на Министерството на отбраната, което е използвано в миналото и за граждански нужди. Пистата е с дължина около 2,5 km, с параметри, които позволяват кацането на определени видове транспортни и пътнически самолети. Изградена е аерогара и контролна кула. Летището не се използва.

Област Сливен разполага с изградена и добре развита железопътна инфраструктура. Всички общински центрове, с изключение на Котел, са свързани с железопътната мрежа на страната.

Икономика

Характерни за област Сливен са разнообразната отраслова и подотраслова структура, доброто разположение на промишлените мощности, напълно изградената инфраструктура в промишлените зони, което създава благоприятни условия за привличане на местни и чуждестранни инвеститори и развитие на икономиката на областта.

Като стар промишлен център, град Сливен има традиции в производството на текстил и трикотаж, храни и напитки, на машини и оборудване. Благоприятният климат е предпоставка за утвърждаването на Сливенския регион като важен доставчик на селскостопанска продукция. Условията са изключително подходящи за развитие на овощарство (особено производството на праскови и череши), лозарство, зеленчукопроизводство, производство на слънчоглед и зърнени култури, а също и за развитие на животновъдство.

По-важните за областната икономика отраслови сектори (отрасли) на преработващата промишленост са производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло; производство на хранителни продукти и напитки; производство на машини и оборудване.

Традициите в производството на текстил се предопределят от забележително събитие – построяването през 1843 г. в град Сливен на първата текстилна фабрика на Балканския полуостров (с началник Добри Желязков). С нейното създаване прохожда и българската индустрия. И до наши дни Сливен е един от текстилните центрове на България. Тук се намират едни от най-големите текстилни предприятия в страната. Значително място заемат множеството малки фирми, произвеждащи хавлиени тъкани и изделия, мъжки и дамски чорапи, облекло и др. Регионът е известен и с традиционното за град Котел и селищата около него ръчно производство на изтъкани с фолклорни мотиви килими.

Производство на хранителни продукти и напитки е вторият по значение отрасъл в Сливенска област. Той има силни позиции във винопроизводството, в млекопреработката, в производството на месо и месни продукти, на плодови и зеленчукови консерви. Основно място в развитието на отрасъла има и производството на плодови и зеленчукови консерви, които се реализират на пазарите на Европа, САЩ и ОНД. В Сливен се намират и едни от най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки.

Производството на машини и оборудване е традиционен за Сливенска област отрасъл. Той е представен от няколко големи фирми в гр. Сливен и Нова Загора, които произвеждат универсални стругови машини, колонни пробивни машини, дървообработващи машини, металорежещи машини, селскостопанска техника.

Изследване на ИПИ

Заключението от изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие“ е, че област Сливен се очертава като една от най-слаборазвитите в България. ИПИ я категоризира като област с „много лошо социално-икономическо състояние и негативни тенденции на развитие“ – това е най-ниската оценка в изследването. В същата категория попадат и областите Разград и Силистра. За сравнение, областите Ямбол и Стара Загора са с „добри тенденции на развитие“, област Бургас е с „добро социално-икономическо развитие“, област Велико Търново с „лошо социално-икономическо развитие“, област Шумен със „средно социално-икономическо развитие“, а област Търговище с „контрасти в социално-икономическото развитие“.

По показателя „БВП на глава от населението“ е на предпоследно място с 4601 лв. през 2010 г. Все пак, за периода 2000 – 2010 г. този показател постоянно расте (през 2000 г. е 2307 лв.) и за десет години се е удвоил, но сравнително остава нисък. Освен в икономиката, слаби резултати област Сливен отбелязва и в образованието, здравеопазването и социалната среда.

Селско стопанство

Плодородните почви и мекият климат в област Сливен предлагат широки възможности за развитие на земеделието в региона. Земеделските земи заемат 1827 хил. дка – 51,5% от територията на областта, от които 257 хил. дка с възможности за напояване. За развитието на селското стопанство стратегическо значение има отрасъл растениевъдство. Той осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението и основни суровини за преработвателните предприятия и продуктивното животновъдство. Над половината от обработваемата земя в областта предимно в общините Сливен и Нова Загора се използва за отглеждане на зърнени култури. Почвено-климатичните условия в долината на река Тунджа на територията на Сливенска област са най-благоприятните в страната за отглеждането на прасковената култура, поради което тя заема най-големи площи. Приоритетен сектор за областта е развитието на лозарството.

Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в областта. Доброто фуражно производство в полската част на областта – общините Нова Загора и Сливен – създава благоприятни условия за развитие на говедовъдството и свиневъдството, а наличието на ливади и пасища в планинската и полупланинската част – общините Котел и Твърдица – благоприятстват за развитието на овцевъдството и месодайното говедовъдство. Добри традиции съществуват и в областта на пчеларството.

Туризъм

Област Сливен разполага с чудесни възможности за туризъм, предопределени от нейното географско положение, наличието на природни дадености и богато историческо наследство.

Близостта на област Сливен до Южното черноморско крайбрежие е много благоприятна възможност за формиране на атрактивен регионален туристически продукт. Област Сливен е един от най-облагодетелстваните от природата региони в страната. Живописните склонове на Източна Стара планина с множеството си природни забележителности и наличието на голяма защитена територия – природен парк „Сините камъни“, са изключително богатство и предпоставка за успешно развитие на екотуризъм.

Природен парк „Сините камъни“ се намира в непосредствена близост до Сливен. Характеризира се с подчертано планински релеф. Надморската му височина варира от 290 до 1181 m (връх Българка – най-високият в Източна Стара планина). Това го прави подходящ за развитието на почти всички видове планински спортове – ски, алпинизъм, скално катерене, колоездене, планинско колоездене, делтапланеризъм, парашутизъм, безмоторно летене, както и за пешеходен и познавателен туризъм.

В община Сливен и община Нова Загора има условия за балнеолечебен и SPA туризъм, предвид наличието на естествени минерални извори. С голям потенциал за развитие са Сливенските минерални бани, които от 1967 г. са курорт с национално значение.

Образование

Развитата мрежа за образование, квалификация и преквалификация дава възможност за поддържане на добро образователно равнище на населението на областта. В гр. Сливен се намира Инженерно-педагогически факултет към Техническия университет в София, който разполага с много добра материална база за обучение и научна дейност. Техническият колеж към същия институт, частен професионален колеж по мениджмънт и частен професионален търговски колеж допълват възможностите за обучение след завършено средно образование. Професионалното обучение на учениците за целия спектър на професиите от икономиката на областта, се осигурява от техникумите в градовете Сливен, Нова Загора и Твърдица. Гимназиите в гр. Сливен – за чуждоезиково обучение, Природоматематическа и Хуманитарна – създават бъдещите експертни, научни и ръководни кадри на областта.

Култура

Област Сливен е с богати културни традиции, издържали изпитанието на годините и пренесени до наши дни. Статут на държавни културни институции имат: Драматичен театър „Стефан Киров“, Държавен куклен театър, Национален музей на текстилната индустрия.

На територията на област Сливен работят: музеи – 17, театри – 2, библиотеки – 109, художествени галерии – 4, симфоничен оркестър – 1, ансамбъл за народни песни и танци – 1, училища по изкуствата – 2, читалища – 112, печатни издания – 11, електронни медии – 11, сдружения и фондации работещи в областта на културата – 17. Културно – историческите паметници са 1255, от тях 23 с национално значение (община Сливен – 20, община Нова Загора – 3), архитектурно историческите резервати са 5. По брой паметници на културата Сливенска област се нарежда на трето място сред останалите области.

На територията на областта са регистрирани общо над 120 праисторически селищни могили, а над 300 са запазените надгробни тракийски могили. Най-забележителни са тези край селата Караново и Дядово, със следи от поселищен живот от епохата на Неолита.

Източници

↑ www.nsi.bg
↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 9 февруари 2021
↑ Защо умират децата на Сливен, capital.bg, 19 април 2013 г.
↑ ^а ^б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 септември 2017. (на английски)
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 26 септември 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 26 септември 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 26 септември 2017.
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 септември 2017. (на английски)
↑ В. „Сливенски новини“, бр. 8, 24.02 – 01.03.2012 г., с. 9

Външни препратки

[wikidata-53445dafe1a83300de9a0c37fa13ca9b5a6a3586-v6-1] www.nsi.bg

[2] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[3] Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 9 февруари 2021

[4] Защо умират децата на Сливен, capital.bg, 19 април 2013 г.

[Ethnic_composition,_all_places:_2011_census-5] а ^б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 септември 2017. (на английски)

[6] „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 26 септември 2017.

[7] „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 26 септември 2017.

[8] „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 26 септември 2017.

[Religious_composition:_2011_census-9] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 септември 2017. (на английски)

[10] В. „Сливенски новини“, бр. 8, 24.02 – 01.03.2012 г., с. 9

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]