Резовска река

Резовска река
	Резовска река
	Местоположение в област Бургас; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Турция; България
Дължина	112 km
Водосб. басейн	738 km²
Начало
Място	сливането на реките Паспалдереси и Велика
Координати	41°52′53.04″ с. ш. 27°33′18″ и. д. / 41.8814° с. ш. 27.555° и. д.
Надм. височина	291 m
Устие
Място	Черно море
Координати	41°58′59.16″ с. ш. 28°01′45.84″ и. д. / 41.9831° с. ш. 28.0294° и. д.
Надм. височина	0 m
	Резовска река в Общомедия

Резовска река (или Резова река, Резвая) (на турски: Mutludere, Мутлудере) е река в Турция и България, област Бургас – общини Малко Търново и Царево, вливаща се в Черно море, където се намира и най-югоизточната точка на България^[1]. Дължината ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между България и Турция^[2].

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 m н.в., на 2,3 m южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на 41°57′08″ с. ш. 27°16′12″ и. д. / 41.952222° с. ш. 27.27° и. д.41.952222, 27.27 и 666 m н.в., на 3,6 km северозападно от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира „Армаган", а след изтичането си от него – в източна.

След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 km тече в северна посока и достига до българската граница на 8 km южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ приток Делиевска река. Оттук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 738 km², от които 183 km² на българска територия, като границите му са следните:

на север – с водосборния басейн на река Велека;
на югозапад, по билото на Странджа – с водосборния басейн на река Марица;
на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.

Притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Чаирлък (в Турция)
→ Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир „Армаган“)
→ Чешме (в Турция)
← Велика (в Турция, дясна съставяща)
→ Делиевска река (протича по българо-турската граница)
→ Църногоровска река
← Киречнова река (в Турция)
→ Дълбокия дол
← Киранлък (в Турция)
← Арпалък (в Турция)
→ Върли дол
← Ченгене баир (в Турция)
→ Карадереджик
→ Живачки дол
→ Керетарски дол
→ Лопушница
→ Тепавичарски дол
→ Церов дол
→ Каменски дол
→ Милоряк
→ Водицата
→ Суровята
→ Василев дол
→ Селския дол

Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2 – 3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори. ^[3]

Хидроложки показатели

Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Егейско. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.

Селища

Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села – Бургазджик и Дерекьой, а в устието е разположено българското село Резово. Бившите български села Маджура и Пиргопуло, разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г.

Флора и фауна, резервати

Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. ^[4]По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат каспийската блатна костенурка, безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е един от двата вида отровни смока в Европа, големият стрелец, пепелянката и рядката черноврата стрелушка. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушна – най-големият резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора „буджаци“ (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.^[5]

Етимология

Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос^[6].

Други

При устието на реката откъм българска страна в село Резово се издига съграденият параклис „Свети Иван“.

Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.^[7] На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. ^[8]

Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-79. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-80. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-81. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

↑ Споразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море Обн. ДВ. бр.68 от 30 юли 1999 г.
↑ Устието на река Резовска
↑ Дигата на река Резовска е застрашена от разрушаване, архив на оригинала от 10 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161010234211/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=534025, посетен на 24 ноември 2009
↑ река Резовска, архив на оригинала от 13 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091113184314/http://mt.evgenidinev.com/cgi-bin/mt/mt-search.cgi?blog_id=7&tag=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0&limit=20, посетен на 24 ноември 2009
↑ Резовска река покрай резерват Лопушна
↑ Странджа – Синеморец – Силистар // Архивиран от оригинала на 2016-10-12. Посетен на 2009-09-16.
↑ Неукротеното устие на Резовска река може да измести морската ни граница
↑ Дигата на Резовска пред разрушаване ^{[неработеща препратка]}

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 100.

[1] Споразумение между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море Обн. ДВ. бр.68 от 30 юли 1999 г.

[2] Устието на река Резовска

[3] Дигата на река Резовска е застрашена от разрушаване, архив на оригинала от 10 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161010234211/http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=534025, посетен на 24 ноември 2009

[4] река Резовска, архив на оригинала от 13 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091113184314/http://mt.evgenidinev.com/cgi-bin/mt/mt-search.cgi?blog_id=7&tag=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0&limit=20, посетен на 24 ноември 2009

[5] Резовска река покрай резерват Лопушна

[6] Странджа – Синеморец – Силистар // Архивиран от оригинала на 2016-10-12. Посетен на 2009-09-16.

[7] Неукротеното устие на Резовска река може да измести морската ни граница

[8] Дигата на Резовска пред разрушаване ^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]