Чернова:Палантири
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
В творчеството на Дж. Р. Р. Толкин, Палантир е неразрушим камък с овална форма Думата идва от куенийски – palan 'далеч' и tir 'наблюдавам'. Палантирите, още известни като Всевиждащи камъни, са били използвани за комуникация, но освен това притежавали способността да визуализират събития.
Произход и история
[редактиране | редактиране на кода]Както е разказано в Силмарилион, Палантирите са създадени във Валинор през Първата епоха от нолдорите, предполагаемо от самия Феанор – Създателят на Силмарилите. Точният им брой не е посочен в нито едно произведение, но изглежда, че са били поне осем. Седем от Палантирите елдарите дарили на Амандил от Нуменор през Втората епоха, за да могат владетелите на Нуменор да общуват помежду си и със елдарите. Това е било възможно с помощта на Главния камък, който бил разположен на в кула на остров Тол Ересеа. След унищожаването на Нуменор, Амандиловият син Елендил спасява всички Палантири и ги отнася със себе си в Средната земя. Това своеобразно отдалечаване от Главния камък прави комуникацията с елдарите невъзможна, но останалите камъни останали свързани.
След пристигането си в Средната земя, Палантирите са разпределени – четири от тях били разположени из Гондор, другите три – в Арнор. Първоначално камъните на Арнор били поставени в Елостирион, Амон Сул (Бурният връх) и Ануминас. Камъкът на Елендил в Елостирион, гледал само на запад от Средната земя през Великото море към Главния камък в Тол Ересеа. Камъните в Гондор били поставени в кулата Ортанк, Минас Тирит, Осгилиат и Минас Итил.
По времето на историята, описана във Властелинът на пръстените много от камъните са изгубени или заграбени от Саурон. Палантирът от Минас Итил (по това време Минас Моргул, градът на Назгулите) е бил взет от Саурон при завземането на града, а камъкът на Осгилиат е бил изгубен в Андуин, когато градът е бил разграбен. Два от тях обаче се съхраняват на първоначалните си места – Палантирът на Ортанк (макар и в ръцете на Саруман) и този в Минас Тирит. И двата камъка имат своята немалка роля в някои решения и събития в произведението. Това се обуславя от способностите на камъните. Палантирите могат да показват както реални места и събития, така могат да ги показват изкривени или изопачени, а биха могли и да показват избирателно. Всичко това зависи от духовната сила и воля на използващите ги. Ако волята на единия е по-силна той може да я наложи и Палантирът да визуализира каквото иска ползвателя му. Палантир, попаднал в ръцете на Саурон мож, което прави полезността на всички други съществуващи камъни съмнителна. Това се случва, когато Денетор използва камъка, за да проникне в мислите на Саурон, без обаче да притежава необходимата сила на волята. Така Саурон показва на Денетор само каквото е изгодно за него – видения за разрухата на Минас Тирит и завладяването на Средната земя от армиите на Саурон.
Палантирите от Ортанк и Минас Тирит са единствените, които оцеляват след победата над Саурон.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Палантирите изглежда са направени от неизвестен тъмен кристал с кълбовидна форма, неразрушими с обичайните средства и инструменти на хора и елфи, освен може би в огъня на Ородруин. Размерите им варирали от 30 см в диаметър до много по-големи, дотолкова, че не можело да бъдат повдигнати от един човек. Макар и създадени с идентична цел, всеки от тях имал собствена сила и способности, например Палантирът от Осгилиат имал власт над другите камъни и можел да “подслушва“ какво се разменя между другите камъни или случващото се наблизо. По-малките камъни изисквали използващият ги да се движи около тях, като по този начин променя гледната точка на погледа си, докато по-големите камъни можели да се въртят около оста си.
Даден Палантир позволява на ползвателя да вижда далечни места или събития от миналото. Човек (или елф) може да погледне в Палантир, за да общува с всеки, който гледа в друг от тях в дадения момент. Освен това, те могат да видят и видения в съзнанието на човека, който гледа в другия камък. Същество, което притежава голяма сила, като Саурон може да доминира над по-слабо същество чрез камъка, което се случва с Пипин и Саруман. Но дори и могъщи същества, какъвто е Саурон не могат да накарат Палантирите да „лъжат“ или да създават фалшиви изображения. Единствено можели да визуализират избирателно образи, за да създадат погрешно впечатление в съзнанието на зрителя от другата страна. Във „Властелинът на пръстените“ са описани четири такива случаи на употреба на камъните и във всеки от тях се визуализират истински изображения, но ползвателят прави погрешно заключение спрямо тях. Например, Саурон вижда Пипин в камъка на Саруман и предполага, че Пипин носителя на Единствения пръстен и че Саруман го е заловил. Чрез внимателно подбрани изображения, Саурон показва на Денетор флотата на корсарите от Умбар, приближаващи Гондор, без обаче да покаже, че корабите са завзети от Арагорн и с него е войската на клетвопрестъпниците.
