Олицетворение
Олицетворение (персонификация) е литературен похват, при който се приписват човешки черти на животни, предмети, природни явления и отвлечени понятия.[1]
Например котаракът от приказката Котаракът в чизми е представен като човек: говори и разсъждава по човешки, носи чизми, ходи на два крака.
Олицетворението (персонификацията) се използва във всички жанрове на художествената литература, но най-често в приказките, басните и стихотворенията.
По-общо думата олицетворение може да означава въплъщаване на дадена идея в образа на живо същество.[2]
Пример: Дяволът е олицетворение на злото.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Л. Ницолов, Л. Георгиев, Х. Джамбазки, С. Спасов, Речник на литературните термини, София, 1973.
- ↑ Речник на българския език — справка за значенията на думата олицетворение.