iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.
iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.



Link to original content: https://bg.wikipedia.org/wiki/Карлинг_(геоморфология)
Карлинг (геоморфология) – Уикипедия Направо към съдържанието

Карлинг (геоморфология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Карлинг.

Типичен пример за карлинг е връх Матерхорн (4478 m).
Образуване на карлинг (в случая Матерхорн)

Ка̀рлинг (на немски: Karling), наричан също пирамидален връх или ледников рог е остър високопланински връх с конусна или пирамидална форма.[1] Има добре оформени стръмни стени или склонове и скалисти ръбове между тях. Връхната точка също е ясно изразена. Такива върхове предлагат отлични условия за скално катерене и алпинизъм и тъкмо в Алпите, където преобладават, са се зародили тези спортове. Те са често срещани също в Карпатите, Скандинавските и Скалистите планини, Хималаите и Каракорум. БългарияРила и Пирин) е сред страните, където подобни върхове са често срещани и широко известни.

Карлингът се образува от екзарационната дейност на няколко съседни циркусни ледника.[2] Първоначално, под въздействието на вътрешните земни сили, се издига куполовиден връх. През ледниковите периоди по склоновете му се образуват ледници, които деформират, оголват и свличат скалите, натрупвайки ги като морени в долините.[3] Днес на повърхността са останали някогашните дълбоки недра на върха.

Най-често карлингите са гранитни, тъй като гранитът най-лесно се поддава на въздействието на ледниците. При други видове скали (мрамор, доломит, варовик) резултатът е по-различен и формата не е на типичен карлинг.

Връх Уилбур
Финстераархорн
  1. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 130.
  2. Arêtes and pyramidal peaks, bbc.co.uk
  3. Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 110.