Гренландия
Гренландия Kalaallit Nunaat | |
— зависима територия на Дания — | |
Химн: Nunarput utoqqarsuanngoravit | |
Местоположение на Гренландия | |
География и население | |
---|---|
Площ | 2 166 086 km² |
Води | 83,1% |
Климат | субполярен, полярен |
Столица | Нуук |
Най-голям град | Нуук |
Официален език | |
Религия | 96,1% християнство —95,5% протестанти —0,2% католици —0,4% други християни 0,8% инуитизъм 2,3% агностицизъм 0,2% атеизъм 0,6% други религии |
Демоним | гренландец |
Население (2022) | 56 583[1] (на 210-о място) |
Население (2019) | 55 992 |
Гъстота на нас. | 0,0261 души/km² |
Градско нас. | 86,8% (на 25-о място) |
Управление | |
Форма | парламентарна конституционна монархия |
Монарх | Фредерик X |
Министър-председател | Муте Боруп Егеде |
Организации | ООН, НАТО, СС |
Законодат. власт | Парламент |
История | |
Съюз с Норвегия | 1262 г. |
Датско-норвежка реколонизация | 1721 г. |
Киелски договор | 14 януари 1814 г. |
Самоуправление | 1 май 1979 г. |
Автономия и самоуправление | 21 юни 2009 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2011) | 1,8 млрд. щ.д.[2] |
БВП на човек (ППС) | 37 000 щ.д. |
БВП (ном., 2020) | 3,08 млрд. щ.д.[3] |
БВП на човек (ном.) | 54 694 щ.д.[4] |
ИЧР (2010) | 0,786[5] (висок) (на 61-во място) |
Джини (2015) | 33,9[6] (среден) |
Прод. на живота | 69,9 години (на 145-о място) |
Детска смъртност | 8,9/1000 (на 80-о място) |
Грамотност | 100% (на 1-во място) |
Валута | Датска крона (DKK) |
Други данни | |
Часова зона | от UTC+0 до UTC-4 |
Формат на датата | дд-мм-гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | GL |
Интернет домейн | .gl |
Телефонен код | +299 |
Официален сайт | naalakkersuisut.gl |
Гренландия в Общомедия |
Гренландия (на гренландски: Kalaallit Nunaat; на датски: Grønland; букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. В политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров. (Австралия и Антарктика са по-големи от Гренландия, но се считат за континенти, а не за острови.[7]) С население от 55 847 души (януари 2016) тя е една от най-рядко населените страни в света.
През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика, отбраната, финансовата политика и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около 11 300 щатски долара на гренландец.
История
[редактиране | редактиране на кода]Островът е открит от исландския моряк Гунбьорн около 875 г. (въпреки че не слиза на брега). През 982 г. исландецът с норвежки произход Ейрик Рауда прави първото обследване на острова и го нарича Гренландия (букв. „зелена земя“).
През 983 г. в Южна Гренландия са основани нормански (исландски) колонии, съществували до XV век. През IX век населението на Гренландия приема християнството (през 1126 г. в Гренландия е основано първото епископство). От 1262 г. до началото на XVIII век Гренландия формално принадлежи на Норвегия (въпреки че от XIV век контактите с гренландските колонии се прекратяват, а век по-късно норманското население на острова частично измира, частично се смесва с ескимосите).
През XV век към Гренландия започват да се движат ледници, лятното разтопяване на почвата става все по-кратковременно и към края на века на острова се установява вечна замръзналост.
Второ откритие от европейците на Гренландия е извършено около 1500 г. от португалските братя Кортириали. През 1721 г. започва колонизацията на острова от Дания. През 1744 г. Дания установява държавен монопол на търговията с Гренландия. През 1814 г. след разтрогването на датско-норвежката уния Гренландия остава с Дания и до 1953 г. е нейна колония. През 1953 г. Гренландия е обявена за част от кралството.
През април 1940 г., след като Дания бива окупирана от Третия райх, правителството на САЩ поема военната отбрана на острова и се създават няколко военни бази. След влизането на Дания в НАТО (4 април 1949 г.) през 1951 г. е подписано ново съглашение, според което двете страни осигуряват съвместна отбрана на острова.
Автономия от Дания
[редактиране | редактиране на кода]През 1979 г. датският парламент дава широка автономия на Гренландия. През 1985 г. тя излиза от Европейската общност, докато Дания остава в нея.
На 21 юни 2009 г. Гренландия възприема форма на самоуправление в областта на правните въпроси, полицията и използването на природните си богатства. Гренландците са признати като отделна нация съгласно международното право. Дания запазва контрола върху финансовата, външната политика и отбраната, докато местните органи поемат отговорността за полицията и съдебната система. Копенхаген продължава да отпуска годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони, но след като Гренландия започне да получава приходи от природните си богатства (нефт, природен газ и диаманти), помощта ще бъде постепенно намалявана. По своя път към откъсване от датското управление гренландският език е приет за единствен официален език в Гренландия на историческа церемония.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Гренландия е самоуправляваща се територия. Нейният парламент – Ландстинг (състоящ се от 31 членове, избирани през 4 години), упражнява законодателната ѝ власт, а Дания – само външната ѝ политика. Гренландия се присъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдума през 1982 г., се взема решение за излизане от общността.
В началото на април 2008 г. Гренландия поиска независимост върху използването на природните си богатства от Дания. Резултатът от референдума влезе в сила на 21 юни 2009 г., като Гренландия получи исканата разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Въпросите относно външната политика и отбраната се решават едностранно от Дания.
География
[редактиране | редактиране на кода]Гренландия е разположена на най-големия остров в света, а също на многобройни по-малки острови близо до него. Най-близки до Гренландия страни са Канада, разположена на запад и югозапад през пролива Нарс и Бафиново море и имаща обща граница (1,2 km) с нея на малкия остров Ханс, и Исландия, на югоизток в Атлантическия океан.
Поради глобалното затопляне през април 2007 г. е установено появяването на нов остров край отдалечения източен бряг на Гренландия.[8]
Остров Гренландия е най-близко разположената суша до Северния полюс и със своята площ от 2 175 600 km2 е най-големият остров на Земята. Преди хиляди години ледниците оформили разнообразен планински крайбрежен релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи – фиорди, скалисти полуострови и островчета. По стръмните брегове се спускат ледници, от които се откъсват огромни плаващи ледени планини – айсберги. Най-високата точка на острова е връх Гунбьорн (3700 m).
Климатът по крайбрежието е субарктически и арктически. През острова често преминават циклони, съпровождани от силни ветрове и рязко изменение на температурата. Средната януарска температура на крайбрежието е от -7 °C на юг до -36 °C на север, а средната юлска температура е от 10 °C на юг до 3 °C на северозапад. В центъра на Гренландия средната температура през февруари е -47 °C (абсолютният минимум е -70 °C), а средната юлска температура е -12 °C. Общото количество на падналия валеж в Южна Гренландия е 800 – 1000 mm, а в Северна 150 – 250 mm. В крайните югоизточни части пада повече от 2500 mm валеж годишно. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Гренландия е поделена на 4 комуни (или общини). Новото териториално деление влиза в сила на 1 януари 2009 г., като то не включва авиобазата Туле и Североизточния гренландски национален парк. Най-голямата от тях, Qaasuitsup Kommunia, е разделена на 1 януари 2018 г., като образува новите общини Avannaata и Qeqertalik, с което комуните стават 5 (Avannaata, Kujalleq, Qeqertalik, Qeqqata и Sermersooq).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на страната е 57,6 хил. души (юли 2010), от тях 90% са ескимоси. В броя на жителите не влиза персоналът във военните бази на САЩ (2 – 4 хил. души).
След Втората световна война в резултат на снижението на смъртността (8/1000 д.) и рязкото увеличение на раждаемостта (50/1000 д.) се наблюдава демографски бум. През 2010 г. раждаемостта е 14,68 души на 1000 ж., смъртността – 8,05 на 1000 ж., емиграцията от Гренландия – 5,99 от 1000 ж. В резултат естественият прираст на населението е 0,06%.
Повече от 9/10 е съсредоточено на югозападното крайбрежие, където са и най-големите градове – столицата Нуук (18 хил. ж.), Какорток, Сисимиут, Маниитсок. Най-разпространените езици са гренландски, датски и английски. Преобладаващата религия е лутеранството.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]В Гренландския университет в Нуук следват около 150 студенти, сред които има малко чужденци. Провеждат се бакалавърски и магистърски програми по управление, социална история на Гренландия, гренландски език и литература, медийни науки. Повечето курсове се водят на датски, някои на гренландски. Учебният процес осъществяват 14 преподаватели и 20 сътрудници. Университетската библиотека разполага с повече от 18 000 книги. Бюджетът е 14,8 млн. датски крони.
Социални проблеми
[редактиране | редактиране на кода]Според някои изследвания, една трета от момичетата в Гренландия стават жертва на сексуален тормоз. Големи проблеми са алкохолизмът и много самоубийства (едно от най-високите числа в света, основно сред младежи). Разликата между бедни и богати е по-голяма от тази в Съединените щати. Всяко шесто гренландско дете страда от недохранване[9].
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]20% от трудоспособното население е заето в риболова и рибноконсервната промишленост, около 55% са заети в обществените служби, повече от 10% са безработни и само 2,5% (около 600 души) все още живеят от лов благодарение на помощите от държавата. Днес Гренландия е силно зависима от риболова и износа на риба; уловът на скариди е безспорно най-големият източник на доходи. Започната е разработката на въглеводородни и минерални залежи, но видим резултат може да се очаква едва след няколко години. Създадена е и държавна петролна компания – NUNAOIL. Единственият сектор от икономиката с добър краткосрочен потенциал е туризмът, но приходите от него са ограничени заради късия сезон и високите разходи. Държавният сектор, включващ държавни предприятия и институции, играе основна роля в гренландската икономика. Около половината от правителствените средства се отпускат от датското правителство. БВП на глава от населението в Гренландия е сходен с този на по-слабите икономически страни в Европа.
В началото на 90-те гренландската икономика преживява криза, от която се възстановява през 1993 г. Частична причина за кризата е търговският дефицит, появил се през 1990 г. след затварянето на последните останали оловни и цинкови мини. Фискалната политика, следвана от управляващите, довежда до ниска инфлация и бюджетен излишък.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Пътна мрежа в Гренландия практически отсъства, затова пътуването с автомобил е възможно само в пределите на едно населено място и неговите околности. Причината за това е релефът и климатът, а също и отдалечеността на населените места едно от друго. Между два отделни града е възможно придвижване на кучешки впрягове и снегоходи или чрез самолет. Жп мрежа на острова няма. Развито е морското корабоплаване.
В Гренландия има 14 летища и 52 хеликоптерни площадки.[10] Национален превозвач е Air Greenland. Главните летища са в момента Кангерлусуак и Нарсарсуак.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Културата на Гренландия има много общо с инуитските традиции, които са етническо мнозинство. Много хора все още се занимават с риболов, а годишно се провеждат състезания с кучешки впрягове. В днешно време Гренландия все повече се превръща в туристическа атракция.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Ледников каньон в Северна Гренландия
-
Ледников каньон в Северна Гренландия
-
Ескимос, ловец на мечки
-
Инуитско семейство в Гренландия
Граници
[редактиране | редактиране на кода]
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Population of Greenland // Greenlandic Population as of 2022. Архивиран от оригинала на 4 август 2023. Посетен на 12 август 2022.
- ↑ Greenland in Figures 2013. Statistics Greenland. ISBN 978-87-986787-7-9. Архивиран от оригинала на 21 септември 2013. Посетен на 2 септември 2013.
- ↑ Greenland | Data // Архивиран от оригинала на 31 май 2023. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ GDP per capita (Current US$) - Greenland | Data // Архивиран от оригинала на 27 март 2023. Посетен на 23 февруари 2022.
- ↑ Avakov, Aleksandr Vladimirovich. Quality of Life, Balance of Powers, and Nuclear Weapons (2012): A Statistical Yearbook for Statesmen and Citizens. Algora Publishing, 2012. ISBN 978-0-87586-892-9. с. 51. Архивиран от оригинала на 9 март 2024. Посетен на 18 септември 2022.
- ↑ Gini Index coefficient // CIA World Factbook. Архивиран от оригинала на 17 юли 2021. Посетен на 16 юли 2021.
- ↑ Joshua Calder's World Island Information // Worldislandinfo.com. Архивиран от оригинала на 23 April 2011. Посетен на 6 September 2010.
- ↑ Появи се нов остров – доказателство за глобалното затопляне // dnes.dir.bg. Посетен на 11 юни 2008.
- ↑ www.dr.dk
- ↑ FlyInfo // Посетен на 2021-11-24.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официална страница на английски език Архив на оригинала от 2006-09-07 в Wayback Machine.
- Информация за Гренландия в CIA World Factbook (на английски език)
|
|
|