Вахау

Културен ландшафт „Вахау“
	Културен ландшафт „Вахау“
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Wachau Cultural Landscape
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Австрия
Тип	Културно наследство
Критерии	(ii), (iv)
Вписване	2000 (24-та сесия)
Площ	18 387 ha
Буферна зона	2942 ha
	Местоположение в Австрия
	Културен ландшафт „Вахау“ в Общомедия

Вахау (на немски: Wachau) е живописна долина в австрийската провинция Долна Австрия, по протежението на река Дунав, между градовете Мелк и Кремс, на около 80 км западно от столицата Виена.

Долината Вахау е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.

Местоположение

Вахау е 30-километрова туристическа и земеделска долина между градовете Кремс и Мелк. В долината се намират и градовете Шпиц, Дюрнщайн и селцето Вайсенкирхен.

Ландшафтът е формиран от река Дунав и земите от двете страни на реката, от една страна и хълмовете на планинския масив Дункелщайнвалд от друга. Умереният климат способства за развитието в долината на винарството и овощарството.

История

През Средните векове Вахау се намира във владение на рода Кюнринги, които притежават в долината замъците Агщайн (южно от Дунав) и Дюрнщайн (северно от Дунав). Замъците се намират на труднодостъпни височини по бреговете на Дунав. Кюнрингите често нападали плаващите по Дунав търговски кораби. По късно Кюнрингите са победени, и крепостите им превърнати в руини.

Сред забележителностите в долината трябва да се отбележат историческите центрове на градовете Кремс и Мелк, абатство Мелк, абатство Гьотвейг, развалините на замъка Кюнрингербург, в който е бил затворен пленения от австрийския херцог Леополд V английски крал Ричард I Лъвското сърце, при завръщането му от ІІІ кръстоносен поход, абатство Дюрнщайн и мн.други.

В края на XIX век благодарение на художниците, долината става известна и популярна сред жителите на столицата Виена като място за отдих. След Втората световна война се наблюдава нов туристически разцвет на областта.

Икономика

Икономиката на долината е свързани с развитието на винопроизводството, овощарството и туризма.

Литература

Mella Waldstein (Text), Gregor Semrad (Fotografien): Wachau: Landschaft am Strom. St. Pölten; Wien; Linz: NP-Buchverl., 2004, ISBN 3-85326-336-4
Walter M. Weiss (Text), Gregor Semrad (Fotografien): Wachau: Krems Und Stein. Stadtjuwel zwischen gestern und morgen. St. Pölten; Wien; Linz: NP-Buchverl., 2004, ISBN 3-85326-358-5
Elfriede Maria Klepoch: Archivbilder. Die Wachau. Sutton Verlag, Erfurt 2007, ISBN 978-3-86680-126-4
Franz Eppel: Die Wachau, Nibelungengau und Strudengau. Salzburg 1975 ISBN 3-900173-02-8
Hans Plöckinger: Sagen der Wachau. Verlag Österreicher, Krems 1926
Werner Gamerith: „Wachau und Umgebung – Lebensräume einer Kulturlandschaft“, Tyrolia-Verlag, Innsbruck-Wien 2003, ISBN 3-7022-2514-5
Thomas Hofmann, Clemens Hofmann: „Wachau – Wunderbares, Sagenhaftes, Unbekanntes“ Pichler Verlag, Wien 2005, ISBN 3-85431-369-1
Hannes Gans: Die Wachau mit Strudengau und Nibelungengau, Falter Verlag, Wien 2006, ISBN 3-85439-364-4

Външни препратки