iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.
iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.



Link to original content: https://bg.wikipedia.org/wiki/Батальон_„Георги_Димитров“
Батальон „Георги Димитров“ – Уикипедия Направо към съдържанието

Батальон „Георги Димитров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Батальон „Георги Димитров“
Информация
Батальон „Георги Димитров“ в Общомедия

Батальон „Георги Димитров“ е част от интернационалните бригади по време на Гражданската война в Испания от 1936 – 1939 г.

Той е 18-ият по ред сформиран доброволчески батальон. Получава името на известния български и международен комунист Георги Димитров, тогава генерален секеретар на Коминтерна, заради отявлената му подкрепа за правителството на Народния фронт.

Батальонът е създаден от около 800 политически емигранти от балканските страни, включително 400 българи, 160 гърци и други. Включен е в състава на 15 интернационална бригада на 31 януари 1937 г. Редом с британския и с американския батальон „Линкълн“ се сражава в битката при Харама край Мадрид. Димитровците отбраняват десния фланг на републиканските войски и дават много жертви.

Първият командир на батальона е българинът Иван Паунов, псевдоним Гребенаров (р. 1899, политически емигрант в СССР от 1925 г.), който загива при фронтална атака на 12 февруари 1937 в битката при Харама.

През септември 1937 г. батальонът е изтеглен в тила, където е попълнен личният му състав. На 13 февруари 1938 г. е присъединен към новосформираната 129 интербригада. Остава в нейния състав до разпускането му на 5 октомври 1938 г.

  • Петър Драголюбов. Генерал-майор Цвятко Радойнов. С., 1961.
  • Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967.
  • Бранко Джорджевич. Славяно-балкански интернационален батальон „Г. Димитров“ в защита на Испанската република. – Известия на Института за история на БКП, 28, 1972, 271 – 286.
  • Тодор Добриянов. Положението на бълг. интербригадисти във Франция и отношението на бълг. правителство към репатрирането им. Документи. – Известия на държавните архиви, 17, 1969, 168 – 221.
  • Левал, Гастон. „Събитието на века. Анархистка Испания 1936 – 1939“. София, 1994.
  • Драгомир Драганов. „Франкизмът. История и политика“. София, УИ, 1995.
  • Венцислав Николов. „Българи и испанци“. София, 2005.
  • Хосе Перес. История на Испания. София, 2005.
  • Евдокия Пенкова. „Франция, Италия и Испания в живота и творчеството на българските поети и писатели от Освобождението до Втората световна война“. София, 2005.
  • Първан Тошев. „Ние още живите. Спомени“. София. Военно издателство. 1982 г.