Хезиод (автор)

Хезиод Ησίοδος
древногръцки поет
„Псевдо-Сенека“: мраморен бюст, дълго смятан за отнасящ се до римския философ Сенека; днес приеман за бюст на Хезиод. Римско копие от 2 в. пр. Хр. на елинистичен оригинал.)
Роден	около 776 г. пр.н.е. Беотия, Древна Гърция
Починал	неизв. Гърция
Литература
Период	VIII в. пр. Хр.
Жанрове	епос
Известни творби	Теогония, Дела и дни
Хезиод в Общомедия

Хезиод (на гръцки: Ησίοδος) е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. Смята се, че е роден и отрасъл в Беотия като син на дребен селянин, който се преселил тук от Мала Азия. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано – Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тях по-често се изрежда, обяснява, поучава, отколкото поетът да се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят. Хезиод е първият поет, който пренебрегва епическата традиция, и то не само по отношение на формата, но и по отношение на нейното съдържание.

В „Теогония“ той представя историята като преодоляване на хаоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него – Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Нюкта или Нюкс (Нощта) и Ереб (Мрака). Нюкта и Ереб раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в „Дела и дни“, той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция се намират систематизирани и свързани в сравнително цялостен светоглед идеята за характера и развитието на човешкото общество.

Датирането на неговия живот е проблем в научните среди (покрито е по-долу в Датировка). Епичният стил на разказване не позволява на поети като Омир възможността за споделяне на личния живот. Но корпусът от съхранените творби на Хезиод всъщност обхваща дидактични поеми, в които той напуска този коловоз, за да посвети публиката си в няколко детайла от собствения си живот. Има три изрични референции в Дела и дни, както и в Теогония, които подкрепят изводите, направени от учените. Първата поема казва, че неговият баща дошъл от Киме, Еолия (на брега на Мала Азия, малко на юг от о. Лесбос) и прекосил морето, заселвайки се в селцето Аскра, близо до Теспия в Беотия („прокълнато място, свирепо през зимата, твърдо през лятото, никога меко“, Дела и дни, 1.640). Хезиод наследява там малко парче земя в подножието на планината Хеликон, дало повод за съдебен спор с брат му Перс (Дела и дни, 1. 35, 396).

За разлика от баща си, Хезиод не е любител на мореплаването, но веднъж преплавал тесния пролив между континента и Евбея, за да участва в погребалните чествания за Атамас от Чалкис, а освен това печели трипод в певческо състезание. Също така описва срещата си с Музите от планината Хеликон, където пасял животни. Богините го даряват с лавров венец, символ на поетичен авторитет (Теогония, 11. 22 – 35).

Хезиод всъщност е женомразец от същия мащаб като по-късния поет Симонид. Той прилича на Солон в неговата замисленост за проблемите на доброто срещу злото и „как точно и всемогъщият бог може да позволи на несправедливостта да вирее в живота“. На Аристофан прилича в неговото отхвърляне на идеализирания герой в епическата литература в полза на идеализираната панорама на земеделеца.

Няколко легенди, събрани за Хезиод и записани в няколко източника:

• историята „Поетическото състезание (Ἀγών / Agōn) между Омир и Хезиод“
• биографията на Хезиод от византийския граматик Йоан Цец
• статията за Хезиод във византийската енциклопедия Свидас
• два откъса и няколко разпръснати бележки при Павзаний (IX, 31.3 – 6 и 38.3 – 4)
• откъс в Плутарховото съчинение „Moralia“ (162b)

Гърците от края на 5 и началото на 4 в. пр. Хр. смятат за свои най-стари автори Орфей, музите, Хезиод и Омир. В този ред. След това гръцките автори започнали да смятат Омир за по-ранен от Хезиод.

Първите известни автори, поставили Омир по-рано от Хезиод, били Ксенофан и Хераклит Понтийски, макар всъщност първи да го е обявил Аристарх Самотракийски. Ефор смята, че Омир е по-млад братовчед на Хезиод, историкът Херодот, 5 в. пр.н.е, убедително ги смята за близки по време, Алкидамас (4 век пр.н.е), в своето съчинение Mouseion дори ги довежда заедно за въображаем епически агон, известен днес като Състезанието на Омир и Хезиод. Повечето учени днес са съгласни, че Омир има старшинство, но има силни аргументи и в полза на противоположната позиция.

Горната граница от 750 г. пр.н.е. е отбелязана от съображения като вероятността кога е написана неговата творба, фактът, че е споменал светилището в Делфи, което е било от малко национално значение и е изброил реките, които се вливат в Черно море, регион, който е открит и развит от гръцките колонисти в началото на 8 век пр.н.е.

Оцелели са три творби, които са приписвани на Хезиод от древните коментатори: Дела и дни, Теогония и Щитът на Херакъл. Други творби, атрибутирани като негови, днес са познати само във фрагменти. Оцелелите творби и фрагменти са записани в общоприет стихотворен размер и на епичен език. Обаче Щитът на Херакъл днес се смята за по-късен фалшификат и вероятно е написан през 6 век пр.н.е. Много древни критици отхвърлят като негово произведение и Теогония, въпреки че Хезиод споменава себе си по име в тази поема.

Теогония и Дела и дни може да бъдат много различни в сюжета, но споделят отличителен език, стихотворна стъпка и прозодия, която едва доловимо ги разграничава от Омировите поеми и от Щитът на Херакъл. Освен това двете представят една и съща версия на мита за Прометей. Но е възможно в тези автентични поеми да са правени по-късни поправки и добавки. Например първите десет стиха на Дела и дни може да са били заети от Орфически химн към Зевс.

Теогония обикновено е приемана за най-ранната творба на Хезиод. Повечето учени, с някои забележителни изключения, смятат, че въпреки различния сюжет между тази поема и Дела и дни двете произведения са написани от един и същи автор. Теогония се отнася до произхода на света (космогония) и на боговете (теогония).

Дълго време се смятало, че в мита за създаването на света при Хезиод има източни влияния, като Хититска песен за Кумарби и вавилонската Енума Елис. Това културно кръстосване може би е започнало през 8 и 9 век чрез гръцките търговски колонии като Ал Мина в Северна Сирия.

Дела и дни е поема от повече от 800 стиха, която се върти около две основни истини: трудът е универсалната участ на човека и този, който желае да работи, ще сполучи. Учените тълкуват тази творба на фона на аграрната криза в континентална Гърция, която вдъхновява вълна от документирани колонизации в търсене на нови земи. Тази поема е едно от най-ранните познати размишления върху икономически идеи.

В добавка на Теогония и Дела и дни през Античността много други поеми били приписани на Хезиод. Съвременната наука се съмнява в тяхната автентичност и тези произведения в общи линии се отнасят до формираната част от „Хезиодовия корпус“, дали или не тяхното авторство е прието.

От тези поеми, формиращи Хезиодовия корпус, само Щитът на Херакъл (Ἀσπὶς Ἡρακλέους, Aspis Hērakleous) е предаден непокътнат чрез средновековната ръкописна традиция.

Класическите автори също приписват на Хезиод една дълга генеалогическа поема, известна като Каталог на жените или Ehoiai. Това е бил митологически каталог на смъртните жени, които са се свързали с богове, както и потомството от тези брачни съюзи.

• Произведения на Хезиод в Моята библиотека „Хезиод. Теогония, Дела и дни. Омирови химни“ С. „Народна култура“, 1988.
• Творби на Хезиод на старогръцки, BIBLIOTHECA AUGUSTANA – bibliotheca Graeca
• Николай Гочев, „Епосът на Хезиод“, 19 октомври 2012

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat