Христо Цонев Луков
Тази статия е за генерала габровец, командвал 13-а дивизия. За другия български генерал, варненец, основател на Съюза на българските национални легиони, вижте Христо Николов Луков.
| Христо Цонев Луков | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 26 октомври 1855 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
Христо Цонев Луков е български офицер (генерал-майор).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Луков е роден на 26 октомври 1855 г. в Габрово. Учи във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва през 1880 г., като на 30 август е произведен в чин подпоручик. След завършването е зачислен в 12-а пехотна дружина, като след това служи в 8-и, 20-и и 7-и пехотни полкове. На 30 август 1883 е произведен в чин поручик.[1]
През Сръбско-българската война (1885) е адютант по стопанската част. На 23 март 1886 г. е произведен в чин капитан, през 1889 г. майор, през 1893 г. подполковник, 2 май 1902 г. полковник, а на 15 декември 1907 – генерал-майор. Служи в интендантското ведомство. На 15 декември 1907 г. е уволнен от служба.[2] През Балканската война (1912 – 1913) е отново назначен на служба и е етапен комендант в село Стралджа. По време на Междусъюзническата война (1913) е началник на формираната веднага след края на Балканската война 13-а пехотна дивизия, която е в състава на 3-та армия и воюва със Сърбия. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление (1917). След войната излиза в запаса и е зачислен в опълчението (1920).[3]
Генерал-майор Христо Луков умира на 11 март 1923 година.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (1889)
- Подполковник (1893)
- Полковник (2 май 1902)
- Генерал-майор (15 декември 1907)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Колева, Елена, Генералите Христо Цонев Луков, Иван Цонев Луков и Христофор Георгиев Хесапчиев – трима смели габровци, вземат участие във войните за национално обединение, поредица "100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918„, в. “100 вести"/25 ноември 2014 г., стр. 5 и 2 декември 2014 г., стр.5
