Христо Велчев
Христо Велчев | |
български генерал | |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Образование | Национален военен университет Софийски университет Технически университет – Берлин |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 29 ноември 1939 г.
|
Христо Иванов Велчев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на батарея от 5-и артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Бояджиев е роден на 7 август 1892 г. в Елена, Княжество България. През 1912 го завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и 2 август 1912 г. е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След войните на 2 август 1914 г. е произведен в чин поручик.
През Първата световна война (1915 – 1918) поручик Христо Велчев е командир на батарея от 5-и артилерийски полк в състава на 4-та артилерийска бригада от 4-та пехотна преславска дивизия, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[1], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[2] На 20 юли 1917 г. е произведен в чин капитан.
През учебната 1922/1923 година капитан Христо Велчев следва химия в Софийския университет.[3]
Служи във Бургаския укрепен пункт, а от 1924 г. е на служба в 3-то артилерийско отделение, като същата година е преместен на служба във Видинския укрепен пункт. На 1 февруари 1927 г. е произведен в чин майор. През 1927 г. завършва инженерна химия във Висшето техническо училище в Берлин[3], на 5 декември същата година е подполковник, от същата година служи във Държавната военна фабрика, а от 18 юли 1934 г. в чин полковник. От 4 януари 1936 до 29 ноември 1939 г. е ръководител на Държавната военна фабрика.[4]
През 1939 г. полковник Велчев служи като началник на канцелария в Министерството на войната, същата година на 21 ноември е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Генерал-майор Христо Велчев е женен и има 1 дете.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 август 1914)
- Капитан (20 юли 1917)
- Майор (1 февруари 1927)
- Подполковник (5 декември 1927)
- Полковник (18 юли 1934)
- Генерал-майор (21 ноември 1939)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1918/1921)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1912)
- Софийски университет (1921 – 1922)
- Висше техническо училище в Берлин (до 1927)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 126 – 127
- ↑ а б Химия, год XII, кн 3 (2003), „Химиците на война. Химическите части на във войската на Царство България“, В. Тошев, Б. В. Тошев, с. 230
- ↑ Вестник „Трибуна“, 6 януари 2017, година 6, брой 148, с. 2 (Проф. Ген. Симеон Николов Ванков, началник на русенския артилерийски арсенал 28.02.1842 – 17 май 1885)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 137.
- Генерал-майори от Царство България
- Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Елена
- Починали в Казанлък
- Възпитаници на Технически университет – Берлин