Хабсбургска монархия

Хабсбургска монархия (Австрия)
Habsburgermonarchie (Österreich)
	Хабсбургска монархия (Австрия) Habsburgermonarchie (Österreich)
1526 – 1918
Знаме Герб
	Девиз: Fiat iustitia, et pereat mundus; „Нека да има правосъдие, дори светът да загине“
	Химн: Gott erhalte Franz den Kaiser; „Боже, пази император Франц“
	Монархията към 1789 г.
Континент	Европа
Столица	Виена (1526 – 1583); Прага (1583 – 1611); Виена (1611 – 1804)
Официален език	латински, немски
Религия	Католическа църква
Форма на управление	Феодализъм
Монарх
1526 – 1564	Фердинанд I (първи)
1792 – 1804	Франц II (последен)
Канцлер
1753 – 1793	Венцел Антон
История
Битка при Мохач	29 август 1526 г.
Битка при Виена	14 юли 1683 г.
Война за австрийското наследство	1740 – 1748 г.
Австро-турска война	1787 – 1791 г.
Свищовски договор	4 август 1791 г.
Обявяване на Австрийската империя	11 август 1804 г.
Валута	гулден
	Предшественик Ерцхерцогство Австрия Бохемско кралство Княжество Трансилвания Хърватско кралство Наследник Австрийска империя
Днес част от	Австрия; Белгия; Босна и Херцеговина; Хърватия; Чехия; Франция; Германия; Унгария; Италия; Лихтенщайн; Люксембург; Нидерландия; Полша; Румъния; Сърбия; Словакия; Словения; Швейцария; Украйна
	Хабсбургска монархия (Австрия) в Общомедия

Владения на австрийските (в жълто) и испанските (в червено) Хабсбурги, 1700 г.

Хабсбургска монархия (на немски: Habsburgermonarchie), също Хабсбургска империя (Habsburgerreich, Habsburgisches Reich) или само Хабсбурги (Habsburger), наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г. Обикновено наименованието се използва за владенията им до тяхното обединяване в държавата Австрийска империя (1804).

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Преди Австрийската империя тя е коренно различна от подобните общности в Европа. Някои западноевропейски историци я класифицират като политическа аномалия, чиято структурна слабост е постоянно състояние на криза и предстоящ упадък.^[1]

За родина на Хабсбургите, според установени исторически данни за XI век, са считани владения в днешна Швейцария и Елзас (Франция). Рудолф I (XIII век), първият римско-немски крал от Хабсбургите, управлява райони между Вогезите, Шварцвалд и Люцернското езеро. Тези владения идват, когато Хабсбургите наследяват земите на австрийските князе Бабенберги.^[2] След поредица от придобивания на земи и отстъпвания на част от тях през вековете основната част от владенията се измества на изток, чийто главен град е Виена.

Слез края на Войната за испанското наследство със сключването на Ращатския мирен договор Австрия на Хабсбургите достига най-голямото си териториално разширение от разделянето на наследството на Карл V през 1556 и се превръща в голяма сила в Западна и Южна Европа в допълнение към доминиращото си влияние в Централна Европа.

Състав

Ерцхерцогство Австрия

Вижте: Списък на ерцхерцозите на Австрия

Земи на Бохемската корона

Страните на Бохемската корона (на чешки: Země koruny české) са Бохемия, Моравия и Австрийска Силезия. Бохемската корона попада при Хабсбургите след битката против Османите (1526).

Земи на Унгарската корона

Страните на Светата унгарска корона (Länder der Heiligen Ungarischen Stephanskrone, (унгарски: Szent István Koronájának Országai, хърватски:Zemlje krune Svetog Stjepana, словашки: Krajiny Svätoštefanskej koruny) са днешните Унгария, Словакия, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения и частично Австрия. Тези части на Хабсбургската монархия са били извън Свещената Римска империя.

През 1687 г., по време на Голямата турска война, унгарският парламент обявява Светата унгарска корона на Стефан за наследствена. Така Унгария получава особен ранг в Хабсбургската монархия, запазен до 1867 г.

Други страни

Австро-Унгария. **Австрийски земи** (*Цислейтания*): 1. Бохемия, 2. Буковина, 3. Каринтия, 4. Крайна, 5. Далмация, 6. Галиция и Лодомерия, 7. Австрийско приморие, 8. Долна Австрия, 9. Моравия, 10. Залцбург, 11. Силезия, 12. Щирия, 13. Тирол, 14. Горна Австрия, 15. Форарлберг; **Унгарски земи** (*Транслейтания*): 16. Унгария, 17. Хърватия и Славония; 18. **Босна и Херцеговина** (доминион)

Велико херцогство Тоскана, зависимо (1530)
Херцогство Парма, 1735 – 1748 г.
Херцогство Модена, на Хабсбург-Есте (1814)
Австрийска Нидерландия
Миланско херцогство
Венето
Сардинско кралство
Сицилианско кралство
Олтения
Румъния, 1718 – 1739
Северна Сърбия, 1718 – 1739
Военна граница
Босна и Херцеговина
Галиция и Лодомерия
Полша, 1867 – 1918 при Цислейтания
Буковина, 1867 – 1918 при Цислейтания

Източници

↑ Charles W. Ingrao: The Habsburg Monarchy – 1618–1815, S. 2
↑ Scheuch, Manfred. Österreich – Provinz, Weltreich, Republik. Ein historischer Atlas. Wien, Verlag Das Beste, 1994. ISBN 3-87070-588-4. (на немски)

Литература

Charles W. Ingrao: The Habsburg Monarchy – 1618 – 1815, Cambridge University Press, 2000

Външни препратки

Geschichte der Organisation des Wiener Hofes in der Frühen Neuzeit Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.

[1] Charles W. Ingrao: The Habsburg Monarchy – 1618–1815, S. 2

[2] Scheuch, Manfred. Österreich – Provinz, Weltreich, Republik. Ein historischer Atlas. Wien, Verlag Das Beste, 1994. ISBN 3-87070-588-4. (на немски)

[1]

[2]