Удмуртия
Удмуртская республика Удмурт Элькун | |
Субект на Руската федерация | |
Удмуртия на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Столица | Ижевск |
Площ | 42 061 km² на 57 място в РФ |
Население | 1 493 356 души (2021) 35,5 души/km² на 32 място в РФ |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Президент | Александър Бречалов |
Министър-председател | Ярослав Семьонов |
Езици | руски и удмуртски език |
Часова зона | UTC +5 |
МПС код | 18 |
Валута | рубла |
Официален сайт | www.udmurt.ru |
Удмуртия в Общомедия |
Удмуртска република, накратко Удмуртия е субект в състава на Руската Федерация и е част от Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район на Руската Федерация[1]. Площ 42 061 km2 (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията), население по данни на Росстат за 2021 г. 1 493 700 души (32-во място по население в Русия, 1,03%). Столица е град Ижевск. Разстояние от Москва до Ижевск — 1129 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Като държавно образувание Удмуртия възниква след Октомврийската революция през 1917 г. На 4 ноември 1920 г. Ленин подписва постановление на ВЦИК и СНК на РСФСР, с което се създава Вотска автономна област. На 1 януари 1932 г. с постановление на ВЦИК на СССР името на областта се променя на Удмуртска автономна област. На 28 декември 1934 г. ВЦИК на СССР приема постановление с което преобразува Удмуртската автономна област в Удмуртска Автономна съветска социалистическа република. На 11 октомври 1991 г. Върховния съвет на Удмуртската АССР приема ново название за страната – Удмуртска Република.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Република Удмуртия е разположена в Европейската част на Русия, в източната част на Източноевропейската равнина. На запад и север граничи с Кировска област, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Башкортостан и на юг – с Република Татарстан. В тези си граници заема площ от 42 061 km2 (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията на Русия).[2]
Територията на страната представлява хълмиста равнина, разчленена в значителна степен от дълбоки речни долини и оврази и постепенно понижаваща се от север на юг и от изток на запад. На север се простира Горнокамското възвишение (височина до 330 m), на запад, в басейна на река Килмез (ляв приток на Вятка, от басейна на Кама) – слабо дренирана и на места заблатена низина. В южната част се намират Можгинското и Сарапулското възвишения, разделени едно от друго от долината на река Иж (десен приток на Кама) и нейните притоци.[2]
В Удмуртия има богати находища на нефт (Архангелско, Чутирско-Киенгопско, Мишкинско и др.), оценявани на 820 млн. т. (данни от 2002 г.), като годишно се добиват по около 7 – 8 млн. т., повечето – за износ. От другите полезни изкопаеми по-важна роля играят торфа, строителните материали (кварцови пясъци, глина, мрамор и др.).[2]
Климатът е умерено континентален със студена зима и сравнително топло лято. Средната януарска температура от -15,5 °C на север до -14,2 °C на юг, средна юлска съответно от 17,5 °C до 19 °C. Годишна сума на валежите 400 – 600 mm, разпределени неравномерно по сезони. Вегетационният период (минимални денонощни температури над 10 °C) е от края на април до края на септември.[2]
Речната мрежа на Удмуртия е представена от около 8930 реки с обща дължина от 20350 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Кама (ляв приток на Волга, от басейна на Каспийско море). Най-голямата река в републиката е река Кама, която извира от североизточната ѝ част и протича през нея с най-горното и с част от най-долното си течение. Други по-големи реки, всичките десни притоци на Кама са: Сива, Иж и Вятка, с левите си притоци Чепца и Килмез. Като цяло речната мрежа на Удмуртия е гъста и силно разклонена. Теченията на реките са с малък наклон и скорост, а подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодия, прекъсвано епизодично от бурни прииждания в резултат на поройни дъждове. Замръзват в средата на ноември, а се размразяват в началото на април.[3]
Общо в Удмуртия има над 2700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 157 km2. Естествените езера са малки и са предимно крайречни (старици) в долините на по-големите реки. Най-голямото естествено езеро е Сомовското езеро (1,9 km2) в югоизточната част на страната. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените и най-големи от тях са Воткинското и Нижнекамското водохранилища на река Кама и Ижевското на река Иж.[3]
Преобладаващите почви са ливадно-подзолисти. На юг и югоизток почвите са сиви горски. На изток, юг и север се срещат участъци от ливадно-карбонатни почви, слабо подзолисти блатни почви (главно в северните и западните райони) и алувиални почви по долините на реките.[2]
43,9% от територията на страната е покрита с гори. В северните и средни части е разпространена южната иглолистна тайга, а на юг горите са смесени и широколистни. Смърчовите гори заемат 38% от горския фонд, боровите – 18,2%, брезовите – 27,4%, осиковите – 8,1%, липовите – 2,5%, други – 2,5%. Най-гъсто залесена е централната и крайната северна част на страната.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2017 г. населението на Удмуртия се състои от 1 516 826 души, което е 1,03 % от населението на Руската федерация (31-во място сред нейните субекти). Урбанизацията е 69,60 %.
Удмуртите са народ от угро-финската група народи. Най-голям дял обаче от населението на републиката съставляват руснаците – 53,3 %. Значителни малцинства са татарите (на брой 109 218 души, равняващ се на дял от 6,96 %), украинците (11 527 д. = 0,73 %) и марийците (8985 души). Малцинствата са силно асимилирани от удмуртите.
Официални езици са удмуртски и руски език. Освен православните християни в Удмуртия има и привърженици на шаманизма.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Република Удмуртия се дели на 5 републикански градски окръга и 25 муниципални района. Има 6 града, в т.ч. 5 града с републиканско подчинение и 1 град с районно подчинение. Селища от градски тип няма
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Ижевск (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
26. Ижевск | 316 | 646 277 | гр. Ижевск | 646 277 | ||
27. Воткинск | 112 | 98 063 | гр. Воткинск | 98 063 | 55 | |
28. Глазов | 68 | 93 628 | гр. Глазов | 93 628 | 180 | |
28. Можга | 31 | 49 617 | гр. Можга | 49 617 | 93 | |
30. Сарапул | 86 | 97 910 | гр. Сарапул | 97 910 | 66 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Алнашки | 896 | 18 789 | с. Алнаши | 5964 | 128 | |
2. Балезински | 2435 | 31 308 | пос. Балезино | 14 772 | 150 | |
3. Вавожки | 1679 | 15 478 | с. Вавож | 5721 | 133 | |
4. Воткински | 1864 | 24 248 | гр. Воткинск | 55 | ||
5. Глазовски | 2160 | 16 362 | гр. Глазов | 180 | ||
6. Граховски | 968 | 8301 | с. Грахово | 3130 | 164 | |
7. Дебески | 1033 | 12 073 | с. Дебеси | 5778 | 141 | |
8. Завяловски | 2203 | 74 680 | с. Завялово | 9243 | 16 | |
9. Игрински | 2267 | 36 822 | пос. Игра | 20 624 | 92 | |
10. Камбарски | 763 | 16 933 | гр. Камбарка | 10 477 | 116 | |
11. Каракулински | 1193 | 10 873 | с. Каракулино | 4724 | 122 | |
12. Кезки | 2321 | 20 421 | пос. Кез | 10 911 | 172 | |
13. Кизнерски | 2131 | 18 871 | пос. Кизнер | 9805 | 166 | |
14. Киясовски | 821 | 9441 | с. Киясово | 3200 | 65 | |
15. Красногорски | 1860 | 9004 | с. Красногорское | 4302 | 128 | |
16. Малопургински | 1223 | 33 661 | с. Малая Пурга | 7768 | 37 | |
17. Можгински | 1997 | 26 439 | гр. Можга | 93 | ||
18. Сарапулски | 1878 | 24 372 | с. Сигаево | 5775 | 73 | |
19. Селтински | 1884 | 10 457 | с. Селти | 5204 | 138 | |
20. Сюмсински | 1790 | 12 343 | с. Сюмси | 5250 | 140 | |
21. Увински | 2445 | 38 134 | пос. Ува | 19 934 | 96 | |
22. Шаркански | 1405 | 18 562 | с. Шаркан | 6523 | 88 | |
23. Юкаменски | 1020 | 8821 | с. Юкаменское | 3940 | 158 | |
24. Якшур-Бодински | 1780 | 21 280 | с. Якшур-Бодя | 7211 | 41 | |
25. Ярски | 1524 | 13 604 | пос. Яр | 6446 | 218 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Добре развито е машиностроенето (автомобили, автофургони, мотоциклети, лагери, ловно и спортно оръжие, металорежещи машини), черната металургия, нефтодобива, дърводобива и дървообработването, производството на строителни материали.
В селското стопанство е развито животновъдството, както и производството на фуражни култури, ръж, овес, ечемик, картофи, лен.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1620[4] | 1400,8[5] | 1271,5 | 1152[5] | 1153,8[6] | 1067,2 | 1028,9[6] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Удмуртската република Архив на оригинала от 2018-10-14 в Wayback Machine.
- Държавен съвет на Удмуртската република
- Удмуртски лингвистичен каталог: Удмуртия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Удмуртия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Удмуртия
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Удмуртия
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Удмуртии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |