Уикипедия:Значимост

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Статиите в Уикипедия
• Микромъниче
• Мъниче
• Дължина
• Избрана статия

---

Водещи принципи:

• Енциклопедичност
• Неутралност
• Възможност за проверка
• Без оригинални изследвания
• Биографии на живи хора

Препоръки за съдържанието:

• Стил
• Правила за наименуване
• Благонадеждни източници
• Конфликт на интереси
• Значимост

Препоръки за редактиране:

• Организиране на информацията
• Предварителен преглед
• Резюме
• Малка промяна

Значимост:

• Хора (общо)
• Хора (академична дейност)
• Организации, компании
• Произведения на изкуството
• Събития
• Уебсайтове

Съкращение: У:З

Въпреки че Уикипедия не е хартиена енциклопедия и теоретично няма ограничение върху броя статии, това не е причина да добавяме в Уикипедия статии безкритично.

Значимостта в Уикипедия е основен критерий, който темата (предметът) на всяка статия следва да удовлетворява. Тъй като информацията в Уикипедия следва да бъде проверяема, ако за предмета на статията не могат да се посочат благонадеждни източници, за него не следва да съществува отделна статия. Концепцията за значимост прилага този основен критерий, за да се избегне безразборното включване на статии. Предметът на всяка статия следва да е значим или „достоен за внимание“. Определянето на значимостта не е непременно свързано със слава, популярност или важност, макар че те биха могли да спомогнат за доказването на значимост според принципите, изложени по-долу.

Една тема се счита за значима и достойна за отделна статия, ако едновременно изпълнява следните критерии:

• Отговаря на общите принципи за значимост или на частните изисквания по категории.
• Не е изключена според принципите, изброени в помощната страница Уикипедия:Какво не е Уикипедия.

Това все още не е гаранция, че темата заслужава отделна статия. Редакторите могат по свое усмотрение да я вмъкнат в друга статия или да групират сходни теми в една статия.

Принципите по-долу очертават само доколко подходяща е темата, за да има собствена статия, а не касаят съдържанието на статията. По отношение на съдържанието вижте помощните статии Уикипедия:Неутрална гледна точка, Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Без оригинални изследвания, Уикипедия:Енциклопедичност и Уикипедия:Биографии на живи хора.

Общи принципи

Тези принципи са приложими към всички статии.

Ако една тема е значително отразена в надеждни източници, които са независими от темата, се счита, че е подходяща за отделна статия.

• „Значително отразена“ означава отразяване на темата директно и в детайли, така че не е необходимо Уикипедия:оригинално изследване, за да се извлече съдържание. Достатъчното отразяване е нещо повече от само тривиално споменаване, но не е необходимо да бъде основна тема на източника.
• „Надеждни“ означава такива, които са публични и имат репутация за достоверност и проверка на фактите. Това позволява на редакторите на Уикипедия да се уверят в значимостта. Публичните източници включват всички медии, традиционни и онлайн, на всички езици. Добър тест на значимостта е наличието на вторични източници по темата.
• „Източници“ могат да са първични, вторични и третични, но трябва да предоставят обективни данни за значимостта. Няма изискване за броя им, но общо взето се очакват повече източници. Не е необходимо източниците да са налични онлайн или да са на определен език. По отношение определянето на значимост публикациите само на един автор или на една организация се разглеждат като един източник.
• „Независим от темата“ е източник, който няма интерес в съществуването на написана статия в Уикипедия и следователно се очаква да опише темата безпристрастно. Това изключва собствените произведения на предмета на статията, такива на свързани с него лица или такива, които са в голяма степен свързани с него. Например рекламата, прес съобщенията, автобиографиите или собственият уебсайт на предмета на статията не се считат за независими източници. Вижте също: Уикипедия:Конфликт на интереси.
• „се счита“ означава, че значителното отразяване в надеждни източници създава предпоставка, но не е гаранция за значимост. По-задълбочено обсъждане може да стигне до извода, че темата не заслужава да има отделна статия, например ако нарушава принципите на Уикипедия:Какво не е Уикипедия и особено принципа, че Уикипедия не е място за всички знания.

Ако една тема не удовлетворява тези принципи, но все пак се опира на проверими факти, тя може да бъде включена в друга статия след обсъждане

Освен това, проверката на времето, общественият и професионалният интерес могат също да влияят на значимостта:

• Проверка на времето: историческа значимост

За миналото е запазена малко информация, затова всеки, дори на пръв поглед незначителен детайл за събития, идеи, неща и личности от минали времена е важен. Аргументът, че „това е станало отдавна, но за него още се помни“ може да има решаващо значение за определянето на значимостта. Това, което е ценно за музея, е ценно и за Уикипедия.

• Обществен интерес: масова значимост

Теми, предизвикващи масов интерес у съвременниците ни, са значими и за Уикипедия. Всъщност, самият принцип на работа на енциклопедията предразполага към честа поява на такъв тип статии. Аргументът, че за това „говорят и пишат всички“ е достатъчен за признаването на една или друга тема за значима дори затова, че е невъзможно да се „борим с вятърни мелници“.

• Професионален интерес: теоретична значимост

Съвременните научни, религиозни и философски теории, ако са признати от представители на една или друга общност поне за хипотези, или дори и да не са признати, но имат достатъчно много последователи, имат сериозна причина да останат сред статиите в Уикипедия. Същото се отнася и до политическите движения и партии. Като цяло може да се говори за „значимост в рамките на социална група“.

Особености

• Критериите за значимост касаят предмета на статията, а не нейното съдържание. По отношение на съдържанието вижте помощните статии Уикипедия:Неутрална гледна точка, Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Без оригинални изследвания, Уикипедия:Енциклопедичност и Уикипедия:Биографии на живи хора.
• Съдържанието на статията не определя значимостта на предмета ѝ. Ако предметът не е отразен достатъчно извън Уикипедия, колкото и да се подобрява съдържанието на статията, то няма да го направи значим. Обратно, ако съществуват извори по темата, дори и зле написана статия няма да намали значимостта.
• Значимостта изисква съществуването на обективни, проверими доказателства, че предметът е получил значително отразяване. Отсъствието на цитирани източници в статията (да се различава от несъществуването на източници) не значи, че предметът няма значимост. Възможно е те да съществуват, но да не са назовани. От друга страна, нито една тема не е значима, само защото съществува. Източниците трябва да покажат, че тя е получила значително независимо отразяване и че не е само от краткотраен интерес, нито резултата от промоционална дейност и безразборна реклама. Надеждни източници за тези доказателства са реферирани издания, достоверни и авторитетни книги, уважавани медии и други благонадеждни източници. Ако обаче значимостта на темата е оспорена, простото твърдение, че съществуват източници, е неубедително, особено ако времето минава и такива не се посочват.
• Значимостта не е временно качество, макар че след като една тема е била обект на значително отразяване, тя може да престане да бъде отразявана. Въпреки това право на всеки редактор е да изисква преразглеждане на доказателствата за значимост на всяка статия чрез иницииране на обсъждане на Уикипедия:Страници за изтриване. Също така може да изникнат нови обстоятелства относно значимостта на теми, преди това счетени за незначими. Така статии могат да бъдат предложени за изтриване или пък да бъдат създадени отново години след като са били разглеждани първоначално. В частност, ако даден човек е отразен от надеждни източници в контекста на изолирано събитие, но след него човекът остава или е вероятно да остане с неголяма значимост, трябва най-общо да се избягва създаването на биографична статия за този човек.

Самата Уикипедия е изоставащ индикатор за значимост. Точно както изоставащите икономически индикатори показват какво е било състоянието на икономиката в миналото, така една тема е значителна за Уикипедия само ако светът вече я е забелязал. Затова кратки пикове на отразяване в новините не са достатъчно доказателство за значимост, докато продължителното отразяване е, като например значимостта на събития.

Кога се създава отделна статия?

Принципът за значимост е водещ при създаването на нова статия. Когато създават ново съдържание, редакторите трябва да се стремят да помогнат на читателите да го разберат. Понякога това се постига с представянето на материала като отделна статия, но това не е задължително. В други случаи е по-добре да се пише по отделните аспекти на значима тема с по-широк обхват, която трябва да бъде включена в Уикипедия. Покриването на тези аспекти не намалява важността на темата. Решението зависи от редактора, но трябва да се основава не на личните предпочитания, а на съображението темата да е разбираема. Уикипедия е електронна енциклопедия и е безгранична – не е необходимо съдържанието и детайлите да се ограничават от опасения за пестене на ресурси.

Следните въпроси могат да облекчат вземането на решение:

• Има ли друга информация в същия контекст? Понякога значима тема е по-добре да се засегне в по-голяма статия, където има повече контекст, който би се изгубил при отделната статия (например покушението срещу Линкълн). Друг път съществуването на отделна статия е обосновано (като например Президент на САЩ за длъжността и отделни биографии за всеки президент). Трябва да се обърне особено внимание на баланса на гледната точка. Например маргиналните теории може да заслужават отделни статии, но биха имали неоправдана тежест на статията на общовъзприетата концепция.
• Свързаните теми осигуряват ли необходимия контекст? Понякога няколко свързани теми, всяка сама по себе си значима, е по-добре да се обединят в една статия, в която да проличат връзките между тях, отколкото да са в отделни статии. Друг път това не е практично, особено ако броят им е голям. В този случай е възможно да се създаде нов списък или категория за по-широка тема и индивидуалните статии да се свържат с препратки.
• Какви източници са налице в момента? Понякога, когато предметът има значимост, но няма голяма вероятност че някога ще има много какво да се пише за него, редакторите трябва да претеглят плюсовете и минусите на това да създадат „вечно“ мъниче. От друга страна, статията може да остане мъниче и в случая, когато има източници, но те не са включени още. Най-добре е в такъв случай такова мъниче да се разшири, отколкото да се включи в по-голяма страница (интересуващите се могат да погледнат есетата en:Wikipedia:Every snowflake is unique и en:Wikipedia:Run-of-the-mill). Понякога, когато има оскъдна информация за бъдещо събитие, може да е по-добре отразяването му да се насочи към някоя по-голяма включваща го статия (вижте също Уикипедия не е кристална топка). В други случаи предварително е ясно, че предстоящото събитие е подходящо за отделна статия (например Летни олимпийски игри 2020).

Защо имаме тези изисквания?

Редакторите прилагат стандарти за значимост към всички теми, за да определят дали в Уикипедия трябва да има отделна, самостоятелна статия по дадена тема. Основната цел на тези стандарти е да гарантират, че редакторите създават статии, които отговарят на основните правила за съдържание.

• Изискваме „значително отразяваме“ в надеждни източници, за да можем всъщност да напишем цяла статия, а не половин абзац или дефиниция на тази тема. Ако само няколко изречения могат да бъдат написани и подкрепени от източници по темата, тази тема не отговаря на условията за отделна страница, а вместо това трябва да бъде слята със статия за по-значима тема или подходящ списък.
• Изискваме съществуването на „благонадеждни източници“, за да можем да сме сигурни, че не разпространяваме произволни клюки, не увековечаваме измами и не публикуваме безразборно събрана информация.
• Изискваме всички статии да разчитат предимно на източници от „трети страни“ или „независими източници“, за да можем да напишем честна и балансирана статия, която отговаря на политиката за неутрална гледна точка на Уикипедия и да гарантираме, че статиите не рекламират продукт, услуга, или организация.
• Изискваме наличието на поне един вторичен източник, за да може статията да отговаря на изискването на Уикипедия:Без оригинални изследвания всички статии да се основават на вторични източници.
• Изискваме множество източници, за да можем да напишем достатъчно балансирана статия, която да отговаря на Уикипедия:Неутрална гледна точка, вместо да представя гледната точка само на един автор. Ето защо множество публикации от едно и също лице или организация се считат за един източник за целите на спазването на изискването за „множество“.
• Изискваме от редакторите да използват своята преценка за това как да организират темите, така че да нямаме нито дълги, раздути статии, нито статии, толкова кратки, че да не могат да бъдат разширени достатъчно. Редакторите може да решат, че за читателите е по-добре да представят по-конкретна тема като част от по-широка. Например, редакторите обикновено предпочитат да слеят информацията за преводите на книги в по-голямата тема на оригиналната книга, тъй като според тяхната редакционна преценка, обединената статия е по-информативна и по-балансирана за читателите, а и намалява излишната информация в енциклопедията.

Тъй като тези изисквания се основават на основни правила за съдържание, те се прилагат за всички статии, а не само за статии, които се покриват от общите критерии за значимост. Те обаче не се прилагат за страници, чиято основна цел е навигация (напр. всички пояснителни страници и някои списъци).

Следващият раздел съдържа информация за това как да се вземат решения в по-специфичните случаи.

Частни критерии по категории

• Организации и компании
• Хора (общи критерии)
  • По академичен признак
• Уебсайтове
• Събития
• Произведения на изкуството (музика, филми, литература, герои от произведения)

Най-чести случаи на нарушения

Самореклама или безразборна реклама

Публикацията в надежден източник не винаги е добро доказателство за значимост:

Уикипедия не е място за реклама. Тук нямат място самореклама, платени материали, автобиографии и продуктово позициониране. Мерилото за значимост е дали редактори, независими от предмета на статията (или от неговия производител, създател, автор, изобретател или продавач), действително са го счели за достатъчно значим, за да напишат и публикуват собствени нетривиални произведения за него – без стимул, подтик или друго влияние от страна на хората, директно свързани с предмета на статията.

Освен това е необходимо да се посочат неутрални източници, за да се гарантира неутралната гледна точка — затова самопубликувани материали не се считат за неутрални. Дори самопубликувани материали с непромоционален характер като технически ръководства на продукти, не са доказателство за значимост, защото не са мерило за внимание, привлечено от предмета.

Събития

Уикипедия не е новинарски сайт и затова едно събитие трябва да е нещо повече от гореща новина, за да заслужи отразяване. Например не е достатъчно то да е отразено в прес съобщение, публична обява или да е свързано с обичайно спортно събитие или популярна сензация. Дори значителен брой новинарски статии с критично отразяване на дадено събитие не се считат за значително отразяване, а се пренасочват към проекта Уикиновини. В някои случаи обаче може за обект от новините да възникне значимост (или за самия него или за съпътстващите появата му спорове).

Самостоятелни списъци

Съображенията за значимост са приложими и към самостоятелните списъци и таблици. Значимостта на списъците се определя от групата. Едно приемливо основание за значимост е когато групата е била обсъждана именно като група от независими надеждни източници според изложените по-горе критерии. Именно затова индивидуалните участници в списъка може да нямат собствена значимост, макар че редакторите могат по своя преценка да ограничат списъците така, че да съдържат само значими участници или пък само онези, които имат статии в Уикипедия.

Не съществува консенсус по отношение на значимостта на по-сложни списъци, обхващащи няколко категории. Често такива списъци се запазват независимо от значимостта им, с оглед на ползите им по отношение на информираността, навигацията или развитието. Все пак редакторите трябва да се стремят да демонстрират значимост чрез самото групиране, когато създават самостоятелни списъци.

Ако статията не издържа на проверката за значимост

Ако в статията липсват доказателства за значимост, можете да оставите съобщение на беседата на автора на статията. Това съобщение означава, че ако той не добави информация, с която да потвърди значимостта на темата, резултатът може да бъде бързо изтриване. Много често авторите на статии имат налице тази информация, но поради незнание пропускат да я отразят.

Ако статията съдържа претенция за значимост на обекта, но Вие мислите, че тя не отговаря на изискванията, може да поставите Шаблон:Значимост. За предпочитане е да обясните позицията си пред другия редактор, преди да номинирате статията за изтриване. В такъв случай той би могъл да я подобри или добави доказателствен материал за твърденията си.

Като цяло, едно лично и недвусмислено съобщение за Вашите притеснения относно статията, оставено на беседата на статията или на редактора, върши много повече работа от стандартизираното съобщение в Шаблон:Значимост.

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Notability в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​