Северна България

Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. Северната част е по-малка по площ и по-рядко населена. В природогеографско отношение релефът е сравнително еднообразен, в по-голямата си част равнинно-хълмист. По-големи градове са Варна, Русе, Плевен, Добрич и Шумен. В административно отношение се включват 14 области, от ляво на дясно на картата:

Площта на Северна България е 48 495,1 km² и съставлява 43,69 % от територията на страната.

Населението към 2011 г. е 2 674 347 души (55,15 души/kм²), а към 2021 г. – 2 222 872 души (45,837 души/kм²),^[1] което е 34 % от населението на България.

Население на Северна България по области
Област	2011 г.	2021 г.^[1]
Варна		432198
Велико Търново		207371
Видин		75408
Враца		152813
Габрово		98387
Добрич		150146
Ловеч		116394
Монтана		119950
Плевен		226120
Разград		103223
Русе		193483
Силистра		97770
Търговище		98144
Шумен		151465
Всичко		2 222 872

В исторически план днешна Северна България заедно с останалата след 1878 година в Румъния Северна Добруджа^[2] е историческата област Мизия, една от трите – заедно с Тракия и Македония – историкогеографски области, в които първоначално през 9 – 10 век, а по-късно и през 19 век се оформя българската нация.