Наблюдение
Наблюдението е дейност на едно разумно или сетивно същество (например човека), което изпитва чувства и усвоява знания за едно явление, надграждайки предишните си познания и идеи за него.[1] Наблюдението е нещо повече от простия акт на наблюдаване[2]: за да извърши наблюдение, едно същество трябва освен да наблюдава[3] и да прави опити да прибави получената информация към досегашното си знание. Наблюденията се изразяват с твърдения, основаващи се на едно от шестте сетива. Наблюденията, които се основават на самоопределени инструменти, често пъти не са надеждни. Подобни наблюдения е трудно да бъдат възпроизведени, защото могат да бъдат различни при един и същ стимул. Поради тази причина те не са особено полезни в точните науки (като например физиката), коите изискват обективно дефинирани инструменти. Такива инструменти са например спектрометрите, осцилоскопите, камерите, телескопите, интерферометрите, магнетофоните, термометрите или часовниците, уреди с градуирани измервателни скали (степени) с цел подобряване на точността, качеството и полезността на информацията, получена при наблюдението.
Точността и значителният успех на науката се дължи преди всичко на точността и обективността (т.е. повтаряемостта) на наблюденията на научно изследваната реалност.
Ролята на наблюдението в научния метод
[редактиране | редактиране на кода]Научният метод включва следните стъпки:
- наблюдение на явление
- формулиране на обяснителна хипотеза за това явление
- предсказване на логично следствие от предположението (хипотезата)
- тестване на предвиждането
- преглед за грешки
Наблюдението играе роля в първата и четвъртата стъпка от списъка. Преценката се осланя на петте сетива: зрение, слух, вкус, соматосензорна система и обоняние, както и на различни техники на измерване. От само себе си се разбира, че наблюденията са свързани с определени ограничения.
Наблюдението във философията и психологията
[редактиране | редактиране на кода]Наблюдението е най-примитивният метод за набиране на информация.[4] Безспорно негово предимство е, че наблюдаващият може да подбере обект, който да наблюдава в нужната среда и при необходимите условия. Основният недостатък произтича от факта, че всеки наблюдаван променя, дори и неволно, поведението си ако знае, че го наблюдават. Това прави наблюдението не особено надеждно.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РБЕ (наблюдение)
- ↑ РБЕ (наблюдаване)
- ↑ РБЕ (наблюдавам)
- ↑ Гавраилов, Евгени. Основи на научните изследвания. Как да разработим магистърска теза? (pdf) // Университетско издателство на ВСУ „Черноризец Храбър“, 2014. с. 41. Посетен на 15.11.2022.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Observation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
