Леополд I (Свещена Римска империя)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Леополд I.
Леополд I Leopold I | |
император на Свещената Римска империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Императорска крипта, Виена, Австрия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 18 юли 1658 – 5 май 1705 |
Предшественик | Фердинанд III |
Наследник | Йозеф I |
Други титли | Крал на Унгария (от 1655 г.) Крал на Бохемия (от 1656 г.) |
Отличия | |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хабсбурги |
Баща | Фердинанд III |
Майка | Мария-Анна Испанска |
Братя/сестри | Мариана Австрийска Мария Анна Йозефа Австрийска Елеонора Австрийска Фердинанд IV Хабсбург Карл Йозеф фон Хабсбург |
Съпруга | Клавдия Фелисита Австрийска (15 октомври 1673 – 8 април 1676)[1] Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1676) Маргарита-Тереза Испанска (1666 – 1673) |
Деца | Мария Антония Австрийска Йозеф I[2] Мария Елизабет Австрийска Мария-Анна Австрийска Карл VI[2] Мария Магдалена Австрийска |
Подпис | |
Леополд I в Общомедия |
Леополд I, с пълно име Леополд Игнатиус Йозеф Балтаазар Феличиан (на немски: Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI. от фамилията Хабсбург, e от 1658 до 1705 г. император на Свещената Римска империя, също крал на Унгария (от 1655), Бохемия (от 1656), Хърватия и Славония (от 1657).
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на император Фердинанд III и Мария-Анна Испанска.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Борба с турците
[редактиране | редактиране на кода]На 26 януари 1683 г. Леополд I подписва договор за отбранителен съюз срещу турците с Бавария. През юли същата година Виена е обградена, но турците са победени с помощта на войски, под командването на полския крал Ян Собески, и включващи баварски войски, начело с баварския курфюрст Максимилиан II Емануел. Впоследствие Леополд I води контраофанзивата срещу турците, която води до отвоюването на цяла Унгария и Белград.[3]
На 6 април 1690 г. император Леополд I издава манифест, с който подтиква „всичките народи които живеят в Албания, Сърбия, Мизия, България, Силистрия, Илирия, Македония и Расция, да се присъединят към австрийците срещу турците, и да се вдигнат на оръжие.
Прусия става кралство
[редактиране | редактиране на кода]Още от 1693 година курфюрстът на Бранденбург Фридрих започва преговори с императора по въпроса за своето короноване с пруската корона.
При Леополд с огромен авторитет се ползва набожният католик Вагнер, след това йезуитът Волф: те убеждават императора да не се съгласява с молбата на курфюрста на Бранденбург. Нещата за Леополд се променят през 1700 година и пред вида на надигащата се Война за испанското наследство (1701 – 1713), той започва да търси съюзници сред имперските князе. Тогава най-щедра помощ му предлага Фридрих, изисквайки срещу това да получи пруската корона. През декември 1700 година последва императорското съгласие, а още през ноември същата година Фридрих встъпва в съюз с Австрия.
Формално в Германия има крал – този титул от IX век принадлежи на императора на Свещената Римска империя, който се нарича „римски“, а след Максимилиан I „германски крал“. Затова титулът на Фридрих звучи като „Крал в Прусия“, подчертавайки с това, че се намира в Бранденбург, входящ в състава на Империята, затова той е васал на императора. На 18 януари 1701 г. Фридрих е коронясан в Кьонигсберг.
Леополд и изкуството
[редактиране | редактиране на кода]Леополд е талантлив композитор, диригент на своя камерен оркестър, свири на няколко инструмента. Пише повече от 230 композиции. Говори немски, латински, френски, испански и италиански. Интересува се от литература, наука и история. Ръководи основата от него „Академия Леоплодина“ през 1652 г. като Academia Naturae Curiosorum в Швайнфурт. През 1687 г. строи новия дворец Шьонбрун във Виена.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: през 1666 г. със своята племенница инфанта Маргарита-Тереза Испанска (1651 – 1673), дъщеря на сестра му Мариана Австрийска и испанския крал Филип IV Испански. Те имат четири деца:
- Фердинанд Венцел (1667 – 1668), ерцхерцог на Австрия.
- Мария Антония Австрийска (1669 – 1692), ерцхерцогиня на Австрия, омъжена 1685 г. за Максимилиан II Емануел, курфюрст на Бавария
- Йохан Леополд (*/† 1670), ерцхерцог на Австрия.
- Мария Анна Антония (*/† 1672), ерцхерцогиня на Австрия.
Втори брак: през 1673 г. в Грац с втората си братовчедка Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол (1653 – 1676). Те имат две деца, които умират малки:
- Анна Мария София (*/† 1674)
- Мария Йозефа Клементина (1675 – 1676)
Трети брак: през 1676 г. в Пасау с Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург (1655 – 1720), дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм и съпругата му Елизабет фон Хесен-Дармщат. Двамата имат десет деца:
- Йозеф I (1678 – 1711), император на Свещената Римска империя, ∞ 1699 Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (1673 – 1742)
- Мария Христина Йозефа (*/† 1679)
- Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741), щатхалтерка на Австрийска Нидерландия
- Леополд Йозеф (1682 – 1684)
- Мария-Анна Австрийска (1683 – 1754), ∞ 1708 крал Жуау V от Португалия (1689 – 1750)
- Мария Терезия (1684 – 1696)
- Карл VI (1685 – 1740), император на Свещената Римска империя, ∞ 1708 Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1691 – 1750)
- Мария Йозефа (1687 – 1703)
- Мария Магдалена Австрийска (1689 – 1743), неомъжена
- Мария Маргарета (1690 – 1691)
-
Маргарита-Тереза Испанска,
първа съпруга -
Клавдия Фелисита Австрийска-Тирол, втора съпруга
-
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург, трета съпруга
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Volker Press: Leopold I., Kaiser. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 256 – 260 (Digitalisat).
- Anton Schindling: Leopold I. Anton Schindling, Walter Ziegler: Die Kaiser der Neuzeit. 1519 – 1918. Heiliges römisches Reich, Österreich, Deutschland. Beck, München 1990 ISBN 3-406-34395-3, S. 169 – 185.
- Karl Schwarz: Leopold I., römischer König, deutscher Kaiser. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 1501 – 1505.
- Maria Goloubeva, The Glorification of Emperor Leopold I in Image, Spectacle and Text (Mainz, 2000) (Veröffentlichungen des Instituts für Europäische Geschichte. Abteilung für Universalgeschichte, 184).
- Jutta Schumann, Die andere Sonne. Kaiserbild und Medienstrategien im Zeitalter Leopolds I (Berlin, 2003) (Colloquia Augustana, 17).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Quellen zum Hofstaat Kaiser Leopolds I Архив на оригинала от 2014-12-14 в Wayback Machine..
- Free scores by Leopold I, Holy Roman Emperor, the International Music Score Library Project
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ data.matricula-online.eu
- ↑ а б 500353751 // 15 декември 2014 г. Посетен на 22 май 2021 г.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 66.
|
|
|
|