iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.
iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.



Link to original content: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ерозия
Ерозия – Уикипедия Направо към съдържанието

Ерозия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Активно ерозиращ ручей в селскостопанско поле в Германия.

В науките за Земята, ерозия е въздействието на повърхностни процеси (като водни течения или вятър), които премахват почва, скали или разтворени вещества от едно място на земната кора и ги пренасят до друго място.[1] Разпадането на частици на скалите или почвата в кластични седименти се нарича механична (физическа) ерозия. Това се различава от химическата ерозия, където почвата или скалния материал биват премахвани чрез разтваряне в разтворител (обикновено вода), последвано от оттичане на въпросния разтвор. Ерозиралият седимент или разтворените вещества могат да бъдат преместени на няколко милиметра или на хиляди километри.

Естественият темп на ерозия се контролира от действието на геоморфологични подбудители като дъжд, износване на скалната основа в реките, брегова ерозия от морето и вълните, ледниково теглене, абразия, наводнения, ветрова абразия, подземни води и свлачища. Скоростта на действие на тези процеси контролира бързината на повърхностната ерозия. Обикновено, физическата ерозия настъпва най-бързо на стръмни повърхности и скоростта може да зависи от някои климатични свойства като количеството доставена вода (например от дъжд), бури, скорост на вятъра или атмосферна температура (особено за някои процеси, свързани с лед). Обратните връзки също са възможни между темповете на ерозия и количеството ерозирал материал, който вече е носен от, например, река или ледник.[2][3] Процесите на ерозия, които пораждат седимент или разтворени вещества от дадено място, контрастират с тези на акумулация, които контролират пристигането и разположението на вещества на ново място.[1]

Докато ерозията е естествен процес, човешката дейност е увеличила от 10 до 40 пъти скоростта, с която се появява ерозия глобално.[4] В добре изучени селскостопански райони като Апалачите интензивните фермерски практики са предизвикали ерозия със скорост до 100 пъти по-висока от естествената в региона.[5] Прекомерната или ускорена ерозия причинява както проблеми на място, така и извън него. Локалните въздействия включват намалена селскостопанска продуктивност и екологичен колапс, като и двете се дължат на загубата на горния почвен слой, който е богат на хранителни вещества. В някои случаи крайният резултат е опустиняване. По-широките последствия включват седиментация на водните пътища и еутрофикация на водните обекти, както и свързани със седиментацията щети върху пътища и жилища. Водната и ветровата ерозии са двете основни причини за деградацията на земята. Комбинирани, те са отговорни за около 84% от деградиралата земя на глобално ниво, което прави прекомерната ерозия един от най-значителните екологични проблеми в света.[6]:с. 2[7]

Интензивното селско стопанство, обезлесяването, пътищата, антропогенната промяна на климата и ексурбанизацията са сред най-значителните човешки дейности по отношение на техния ефект върху стимулирането на ерозия.[8] Въпреки това, съществуват много превантивни практики, които могат да съкратят или ограничат ерозията на уязвими почви.

Природна арка, създадена от ветрова ерозия в Йордания.
Вълноподобна скала, създадена от брегова ерозия в Далян, Китай.

Физически процеси

[редактиране | редактиране на кода]

Дъжд и повърхностно оттичане

[редактиране | редактиране на кода]
Почва и вода се разпръскват от удара на капка дъжд.

Дъждът и повърхностното оттичане, което може да е последствие на дъжда, причиняват четири основни типа ерозия на почвата: ерозия на разпръскване, пластова ерозия, ручейна ерозия и водосточна ерозия. Ерозията на разпръскване основно се наблюдава като първия и най-малко сериозния етап на процеса на почвена ерозия. Следва го пластовата ерозия, след това ручейната ерозия и най-накрая водосточната ерозия (най-сериозната).[7]:с. 60 – 61[9]

При ерозията на разпръскане ударът на падаща капка дъжд създава малък кратер в почвата,[10] изхвърляйки почвени частици.[11] Разстоянието, което тези почвени частици изминава, може да достигне 0,6 m вертикално и 1,5 m хоризонтално.

Ако почвата е наситена или ако темпът на валежа е по-голям от темпа на инфилтриране на водата в почвата, е налице повърхностно оттичане. Ако оттичането има достатъчно поточна енергия, то ще премести отронените почвени частици (седименти) надолу по наклона.[12] Пластова ерозия е преместването на отронени почвени частици от поток върху суша.[12]

Терикон в Естония, покрит с дерета, образувани от дъждовни ерозионни процеси.

Ручейната ерозия се отнася до развитието на малки, краткотрайни концентрирани поточни пътища, които функционират като източник на седименти при ерозия върху склонове. По принцип там, където темпът на водна ерозия в планински райони е най-голям, ручеите са активни. Дълбочината на потока в ручеите обикновено е от порядъка на няколко сантиметра и склоновете покрай каналите могат да бъдат доста стръмни. Това означава, че ручеите проявяват хидравлична физика, която е много различна от водата, течаща през по-дълбоките и широки канали на реките.[13]

Водосточна ерозия е налице, когато оттичаща се вода се натрупа и бързо потече през тесни канали по време на или веднага след силни дъждове или топящи се снегове, премахвайки почва до значителна дълбочина.[14][15][16]

Реки и потоци

[редактиране | редактиране на кода]
Два различни вида ерозия, засягащи едно и също място. Ерозията в долината се дължи на потока на реката, а камъните, които лежат на речните брегове, са вследствие на ледници от ледниковата епоха.
Ерозия на почвата от ручей.

Речната ерозия възниква при постоянен воден поток по дължината обект. Ерозията е вертикална, в зависимост от долината, и хоризонтална (челна), разширявайки долината в склоновете, образувайки нарези и стръмни брегове. В най-ранния стадий на речна ерозия, ерозивната активност е основно вертикална, долините има типичното V-образно напречно сечение, а градиента на потока е относително стръмен. Когато се достигне някакво базисно ниво, ерозивната активност преминава в странична ерозия, която разширява коритото на долината и създава тесни заливни равнини. Градиента на потока става почти равен и страничното отлагане на седименти става важно, докато потокът меандрира през долината. Във всички етапи на ерозията на потока най-силна ерозия настъпва при наводнение, когато повече и по-бърза вода е налична за преместването на голям седиментен товар. При такива процеси не само водата причинява ерозия – плаващи абразивни частици и камъчета също действат ерозивно, докато пресичат повърхността.[17]

Речна брегова ерозия е износването на бреговете на поток или река. Това се разграничава от промени в речното корито, което е познато като излъскване. Ерозията и промени във формата на речните брегове могат да бъдат измерени, чрез вмъкване на метални пръти в брега и маркиране на положението на повърхността на брега покрай прътите по различно време.[18]

Топлинна ерозия се нарича резултатът от топенето и отслабването на вечна замръзналост, поради движението на вода.[19] Може да възниква както покрай реки, така и при морски брегове. Бързата миграция на речния канал, наблюдавана при река Лена в Сибир, се дължи на топлинна ерозия, тъй като части от бреговете са съставени от вечна замръзналост.[20] Голяма част от тази ерозия възниква, когато отслабените брегове се откъсват на големи парчета. Топлинната ерозия засяга и брега на Арктика, където действието на вълните и температурите близо до бреговете се комбинират така, че да подкопават вечно замръзналите скали покрай бреговата линия и ги карат да се отчупят. Годишната скорост на ерозия покрай 100-километров сегмент на бреговата линия на море Бофорт е средно 5,6 m на година от 1955 г. до 2002 г.[21]

Брегова ерозия

[редактиране | редактиране на кода]
Платформа, издялана от ерозията на вълните върху морските скали в Южен Уелс.
Ерозия на глина от плейстоцен покрай скалите на Йоркшир.

Ерозията на бреговата линия, която възниква както при изложени, така и при защитени брегове, основно се появява чрез действието на течения и вълни, но промени в морското приливно ниво също могат да изиграят роля.

Хидравлично действие е налице, когато въздух в съединяваща част внезапно бива компресиран от вълна, затваряща входа на съединението. Това я чупи. Понякога ударите на вълните имат достатъчно енергия, за да отчупват парчета от скалите. Абразията се причинява от вълни, които изхвърлят морска вода върху скалите. Това е най-бързата форма на ерозия на бреговата линия. Друг значителен източник на ерозия, особено на карбонатните брегови линии, е пробиването, изстъргването и смилането на организми, процес, наричан биоерозия.[22]

Седиментите се преместват покрай морския бряг по посока на по-силното течение. Когато количеството седимент по посока на възходящото течение е по-малко от количеството, което се изнася, настъпва ерозия. Когато количеството седимент във възходящото течение е по-голямо, обикновено се образуват пясъчни или чакълести брегове в резултат на акумулация. Тези брегове могат бавно да мигрират по дължината на брега в зависимост от посоката на течението, периодично защитавайки и излагайки части от бреговата линия. Там, където има извивка на бреговата линия, често възниква натрупване на ерозионен материал, образувайки тесен бряг (коса).

Химическа ерозия

[редактиране | редактиране на кода]

Химическа ерозия се нарича загубата на материя в даден район под формата на разтворени вещества. Химическата ерозия обикновено се изчислява благодарение на разтворените вещества в даден поток.

Ледници

[редактиране | редактиране на кода]
Ледникови морени в Албърта, Канада.

Ледниците причиняват ерозия главно чрез три различни процеса: абразия, теглене и избутване. При абразионния процес отломки в базовия лед стържат по коритото, полирайки и издълбавайки подлежащите скали, подобно на шкурка върху дърво. Според учените, освен ролята на температурата в задълбочаването на долините, други ледникови процеси, като ерозията също контролират вариациите между долините. В модела на хомогенна ерозия на коритото, се образува извито напречно сечение под леда. Въпреки че ледникът продължава да дълбае вертикално, формата на канала под него накрая остава една и съща, достигайки U-образна параболична стабилна форма, каквато може да се наблюдава днес в ледникови долини. Учените също предоставят числено приближение за времето, нужно за крайното образуване на гладка U-образна долина – около 100 000 години. При моделът на ерозия при слабо корито (съдържащо по-склонен към ерозия материал, отколкото заобикалящите го скали) обаче количеството задълбочаване е ограничено, защото скоростта на леда и на ерозията са намалени.[23]

Ледниците могат също да накарат парчета от коритото да се отчупят при процеса на теглене. При избутването ледникът замръзва към коритото си, след което, надигайки се напред, премества големи пластове замръзнал седимент в основата. Този метод създава някои от хилядите езерни басейни, които осейват ръба на Канадския щит. Разликите във височината на планински вериги не само са резултат от тектонски сили, но и на местни климатични вариации. Учените използват глобален анализ на топография, за да покажат, че ледниковата ерозия контролира максималната височина на планините, тъй като релефът между планинските върхове и снежната линия обикновено са ограничени до височини под 1500 m.[24] Ерозията, причинена от ледници глобално, ерозира планините толкова ефективно, че терминът ледников трион е станал широко използван, за описване на ограничаващия ефект на ледниците върху височината на планинските вериги.[25] Докато планините растат във височина, те позволяват и повече ледникова активност,[26] което предизвиква по-бърз темп на ерозия на планината.[27] Това е добър пример за отрицателна обратна връзка. Текущите изследвания показват, че докато ледниците намаляват размера на планините, в някои райони ледниците могат да намалят и темпа на ерозия, действайки като ледникова броня.[25] Ледът освен да ерозира планините, може също да ги защитава от ерозия. В зависимост от ледниковия режим, дори стръмни алпийски земи могат да бъдат запазени във времето с помощта на леда. Учените са доказали тази теория, като вземат проби от осем върха от северозападните части на Свалбард, използвайки Be10 и Al26 и показват, че северозападните части на Свалбард са се трансформирали от състояние на ледникова ерозия под относително мека максимална ледникова температура към състояние на ледникова броня, изпълнена от студен защитаващ лед по време на доста по-ниска максимална ледникова температура през напредващата епоха на кватернер.[28]

Най-добре развитата ледникова морфология на долините изглежда е ограничена до пейзажи с бавно пластово повдигане (по-малко или равно на 2 mm годишно) и висок релеф, водейки до дълги времена на промяна. Там, където скоростта на пластовото повдигане надвишава 2 mm годишно, ледниковата морфология на долините обикновено е значително променена от следледникови времена. Взаимодействието на ледникова ерозия и тектонски сили определя морфологичното въздействие на активни орогени, както чрез влияние върху височината им, така и чрез променяне на моделите на ерозия по време на следващи ледникови периоди чрез връзка между пластовото повдигане и формата на напречното сечение на долините.[29]

Наводнения

[редактиране | редактиране на кода]

При изключително големи потоци се образуват завихряния от голям обем бързо нахлуваща вода. Завихрянията причиняват голяма местна ерозия, дърпайки корита и създавайки дупковидни черти.[30]

Ветрова ерозия

[редактиране | редактиране на кода]
Арбол де Пиедра, скално образувание в Алтиплано, Боливия, създадено от ветрова ерозия.
 Основна статия: Ветрова ерозия на почвата

Ветровата ерозия е голяма геоморфологична сила, особено в сухите и полусухите региони. Тя също така е голям източник на деградация на земята, изпарение, опустиняване, вреден въздушен прах и вреди по реколтата, особено след като е засилена много над естествените темпове от човешка дейност като обезлесяване, урбанизация и селско стопанство.[31][32]

Ветровата ерозия бива два основни вида: дефлация, при която вятърът вдига и пренася свободни частици, и абразия, при която повърхностите се износват при удар от падащи частици, носени от вятъра. Дефлацията се разделя на три категории: (1) повърхностно приплъзване, при което големи и тежки частици се плъзгат и търкалят по земята, подскачане, при което частиците се повдигат на малка височина във въздуха и подскачат по повърхността на почвата, и вдигане, при което много малки и леки частици се издигат във въздуха от вятъра и често биват пренасяни на големи разстояния. Подскачането е отговорно за по-голямата част (50 – 70%) от ветровата ерозия, следвано от вдигането (30 – 40%) и повърхностното приплъзване (5 – 25%).[33][34]

Ветровата ерозия е много по-тежка в сухи райони и по време на засушаване. Например, в Големите равнини е оценено, че загубата на почва поради ветрова ерозия може да бъде до 6100 пъти по-голяма през сухи години, отколкото през влажни години.[35]

Движение на масите

[редактиране | редактиране на кода]
Уади в Махтеш Рамон в пустинята Негев, Израел, разкриващо ерозия по бреговете в резултат на срутване.

Движение на масите е движението на скали и седименти надолу и навън по наклонена повърхност, основно поради силата на гравитацията.[36][37]

Движението на масите е важна част от ерозионния процес и често е първият етап в разлагането и транспорта на износения материал в планински райони.[38] То премества материал от големи височини към малки височини, където други ерозиращи агенти, като потоци и ледници могат да поемат материала и да го преместят към дори по-малки височини. Процесите на движението на масите винаги възникват продължително на всички склонове. Някои такива процеси действат много бавно, а други възникват внезапно, често с бедствени резултати. Всякакво доловимо движение на скали или седименти надолу по склона често се нарича свлачище. Все пак, свлачищата биват класифицирани по много по-подробен начин, който отразява механизмите, отговорни за движението и скоростта, при които възниква движението.

Фактори, засягащи скоростта на ерозия

[редактиране | редактиране на кода]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Количеството и интензивността на валежите е основен климатичен фактор, обуславящ водната ерозия на почвата. Връзката е особено силна, ако тежки валежи възникнат по време и/или на място, където повърхността на почвата не е добре защитена от растителност. Това може да е по време на периоди, когато селскостопанска дейност е оставила почвата оголена или в полусухи региони, където растителността естествено е рядка. Ветровата ерозия изисква силни ветрове, особено по време на засушаване, когато растителността е рядка, а почвата е суха (и по-склонна към ерозия). Други климатични фактори като средната температура и температурната амплитуда също могат да влияят на темпа на ерозия чрез ефектите си върху растителността и свойствата на почвата. По принцип при еднаква растителност и екосистеми райони с повече валежи, повече вятър или повече бури се очаква да имат повече ерозия.

В някои части на света (като Средния Запад на САЩ) основно интензивността на валежите определя ерозивността, като по-интензивните валежи водят до повече водна ерозия. Размерът и скоростта на водните капки също е важен фактор. По-големи и по-бързи дъждовни капки имат по-голяма кинетична енергия и следователно техният удар измества частиците почва на по-голямо разстояние, отколкото по-малките и по-бавни капки.[39]

В други части на света (като Западна Европа), оттичането и ерозията водят до относително ниска интензивност на слоестите валежи, падайки на вече наситена почва. При такива ситуации количеството валежи, а не интензивността е основният фактор, определящ сериозността на водната ерозия на почвата.[14]

В Тайван, където честотата на тайфуните нараства значително през 21 век, е открита тясна връзка между увеличаването на честотата на бурите с увеличаването на седиментите в реките и язовирите, подчертавайки влиянието, което изменението на климата може да има върху ерозията.[40]

Растително покритие

[редактиране | редактиране на кода]

Растителността действа като интерфейс между атмосферата и почвата. Тя повишава пропускливостта на почвата към дъждовна вода, така намалявайки оттичането. Също така защитава почвата от ветрове, което води до намалена ветрова ерозия, както и благоприятни промени в микроклимата. Корените на растенията захващат почвата и се заплитат с други корени, образувайки твърда маса, която е по-малко податлива на водна и ветрова ерозия.[41] Премахването на растителността повишава скоростта на повърхностната ерозия.[42]

Топография

[редактиране | редактиране на кода]

Топографията на земята определя скоростта, с която повърхностното оттичане би потекло, което на свой ред определя ерозивността на оттичането. По-дългите и по-стръмни склонове (особено такива без достатъчно растително покритие) са по-податливи към високи темпове на ерозия по време на силни дъждове, отколкото по-късите и по-полегатите склонове. Стръмният терен също така е по-склонен към свлачища и други форми на процеси на гравитационна ерозия.[39]:с. 28 – 30[43][44]

Тектоники

[редактиране | редактиране на кода]

Тектонските процеси управляват темповете и разпределението на ерозията по земната повърхност. Ако тектонско действие предизвика част от земната повърхност (например планина) да се повдигне или снижи спрямо заобикалящите райони, това задължително би променило градиента на земната повърхност. Тъй като скоростта на ерозия е почти винаги чувствителна към местния наклон, това би променило скоростта на ерозия в повдигнатата част. Активните тектоники също носят пресни, неизносени скали към повърхността, където те биват изложени към действието на ерозия.

Все пак, ерозията може да засегне и тектонските процеси. Премахването чрез ерозия на големи количества скали от даден регион и преместването им другаде може да доведе до намаляване на товара върху земната кора и мантия. Тъй като тектонските процеси се движат от градиенти в стресовото поле, породени в кората, това разтоварване може да причини тектонско или изостатично повдигане в региона.[38][45] Спекулира се, че в някои случаи, тези двойки обратна връзка могат да действат, за да се локализират зони на много бърза ексхумация на дълбоки скали изпод места върху земната повърхност с много висока скорост на ерозия, като например стръмния терен на Нанга Парбат в западните части на Хималаите. Такива места понякога се наричат тектонски аневризми.[46]

Развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Човешкото разработване на замяна под формата на селскостопанско и градско развитие се счита за значителен фактор на ерозия[47] и преместване на седименти. В Тайван нарастването на седиментния товар в северните, централните и южните региони на острова могат да бъдат проследени хронологично, докато всеки регион се развива през 20 век.[40]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Erosion // Encyclopædia Britannica.
  2. ↑ Hallet, Bernard. Glacial Abrasion and Sliding: Their Dependence on the Debris Concentration In Basal Ice // Annals of Glaciology 2 (1). 1981. DOI:10.3189/172756481794352487. с. 23 – 28.
  3. ↑ Sklar, Leonard S. и др. A mechanistic model for river incision into bedrock by saltating bed load // Water Resources Research 40 (6). 2004. DOI:10.1029/2003WR002496. с. W06301. Архивиран от оригинала на 2016-10-11.
  4. ↑ Dotterweich, Markus. The history of human-induced soil erosion: Geomorphic legacies, early descriptions and research, and the development of soil conservation—A global synopsis // Geomorphology 201. 1 ноември 2013. DOI:10.1016/j.geomorph.2013.07.021. с. 1 – 34.
  5. ↑ Reusser, L. и др. Quantifying human impacts on rates of erosion and sediment transport at a landscape scale // Geology 43 (2). DOI:10.1130/g36272.1. с. 171 – 174.
  6. ↑ Soil and water conservation // Principles of soil conservation and management. Dordrecht, Springer, 2008. ISBN 9781402087097. с. 1–20.
  7. ↑ а б Toy, Terrence J., Foster, George R., Renard, Kenneth G. Soil erosion: processes, prediction, measurement, and control. New York, NY, Wiley, 2002. ISBN 9780471383697.
  8. ↑ Julien, Pierre Y. Erosion and Sedimentation. Cambridge University Press, 2010. ISBN 978-0-521-53737-7. с. 1.
  9. ↑ Zachar, Dušan. Classification of soil erosion // Soil Erosion. Т. Vol. 10. Elsevier, 1982. ISBN 978-0-444-99725-8. с. 48.
  10. ↑ See Figure 1 in Confined Shocks inside Isolated Liquid Volumes – A New Path of Erosion? // Physics of Fluids 23 (10). 2011. DOI:10.1063/1.3647583. с. 101702.
  11. ↑ Cheraghi, M., S. Jomaa, G. C. Sander, and D. A. Barry (2016), Hysteretic sediment fluxes in rainfall-driven soil erosion: Particle size effects, Water Resour. Res., 52, DOI:10.1002/2016WR019314
  12. ↑ а б Food and Agriculture Organization. Types of erosion damage // Soil Erosion by Water: Some Measures for Its Control on Cultivated Lands. United Nations, 1965. ISBN 978-92-5-100474-6. с. 23 – 25.
  13. ↑ Nearing, M.A. и др. Hydraulics and erosion in eroding rills // Water Resources Research 33 (4). 1997. DOI:10.1029/97wr00013. с. 865 – 876.
  14. ↑ а б Soil Erosion in Europe. Chichester, John Wiley & Sons, 2007. ISBN 9780470859117.
  15. ↑ Gully erosion in dryland environments // Dryland Rivers: Hydrology and Geomorphology of Semi-Arid Channels. John Wiley & Sons, 2002. ISBN 978-0-471-49123-1. с. 229–262.
  16. ↑ Watershed sediment yield // Sedimentation Engineering: Processes, Measurements, Modeling, and Practice. ASCE Publishing, 2008. ISBN 978-0-7844-0814-8. с. 828.
  17. ↑ Ritter, Michael E. (2006) Geologic Work of Streams Архив на оригинала от 2012-05-06 в Wayback Machine. The Physical Environment: an Introduction to Physical Geography University of Wisconsin, OCLC 79006225
  18. ↑ Nancy D. Gordon. Erosion and Scour // Stream hydrology: an introduction for ecologists. ISBN 978-0-470-84357-4.
  19. ↑ Thermal Erosion // NSIDC Glossary. National Snow and Ice Data Center. Архивиран от оригинала на 2010-12-18. Посетен на 2017-10-05.
  20. ↑ Costard, F. и др. Fluvial thermal erosion investigations along a rapidly eroding river bank: application to the Lena River (central Siberia) // Earth Surface Processes and Landforms 28 (12). 2003. DOI:10.1002/esp.592. с. 1349 – 1359.
  21. ↑ Jones, B.M. Modern Erosion Rates and Loss of Coastal Features and Sites, Beaufort Sea Coastline, Alaska // Arctic 61 (4). Arctic Institute of North America, 2008. с. 361 – 372. Архивиран от оригинала на 2013-05-17.
  22. ↑ Glynn, Peter W. „Bioerosion and coral-reef growth: a dynamic balance.“ Life and death of coral reefs (1997): 68 – 95.
  23. ↑ Harbor, Jonathan M. et al. A numerical model of landform development by glacial erosion // Nature 333 (6171). 26 май 1988. DOI:10.1038/333347a0. p. 347 – 349. (на английски)
  24. ↑ Egholm, D. L. и др. Glacial effects limiting mountain height // Nature 460 (7257). DOI:10.1038/nature08263. с. 884 – 887.
  25. ↑ а б Thomson, Stuart N. и др. Glaciation as a destructive and constructive control on mountain building // Nature 467 (7313). 2010. DOI:10.1038/nature09365. с. 313 – 317.
  26. ↑ Tomkin, J. H. и др. Climate and tectonic controls on glaciated critical-taper orogens // Earth Planet. Sci. Lett. 262 (3 – 4). 2007. DOI:10.1016/j.epsl.2007.07.040. с. 385 – 397.
  27. ↑ Mitchell, S. G. & Montgomery, D. R. Influence of a glacial buzzsaw on the height and morphology of the Cascade Range in central Washington State, USA. Quat. Res. 65, 96 – 107 (2006)
  28. ↑ Gjermundsen, Endre F. и др. Minimal erosion of Arctic alpine topography during late Quaternary glaciation // Nature Geoscience. DOI:10.1038/ngeo2524.
  29. ↑ Prasicek, Günther et al. Tectonic control on the persistence of glacially sculpted topography // Nature Communications 6. 14 август 2015. DOI:10.1038/ncomms9028. p. 8028. (на английски)
  30. ↑ Alt, David. Glacial Lake Missoula & its Humongous Floods. Mountain Press, 2001. ISBN 978-0-87842-415-3.
  31. ↑ Mechanics of Wind-Blown Sand Movements. Springer, 2009. ISBN 978-3-540-88253-4. с. 7 – 8.
  32. ↑ Cornelis, Wim S. Hydroclimatology of wind erosion in arid and semi-arid environments // Dryland Ecohydrology. Springer, 2006. ISBN 978-1-4020-4261-4. с. 141.
  33. ↑ Wind erosion // Principles of soil conservation and management. Dordrecht, Springer, 2008. ISBN 9781402087097. с. 54–80.
  34. ↑ Balba, A. Monem. Desertification: Wind erosion // Management of Problem Soils in Arid Ecosystems. CRC Press, 1995. ISBN 978-0-87371-811-0. с. 214.
  35. ↑ Wiggs, Giles F.S. Geomorphological hazards in drylands // Arid Zone Geomorphology: Process, Form and Change in Drylands. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-0-470-71076-0. с. 588.
  36. ↑ Hillside processes: mass wasting, slope stability, and erosion // Slope Stability and Erosion Control: Ecotechnological Solutions. Springer, 2008. ISBN 978-1-4020-6675-7.
  37. ↑ Surficial erosion and mass movement // Biotechnical and Soil Bioengineering Slope Stabilization: A Practical Guide for Erosion Control. John Wiley & Sons, 1996. ISBN 978-0-471-04978-4. с. 20.
  38. ↑ а б Nichols, Gary. Sedimentology and Stratigraphy. John Wiley & Sons, 2009. ISBN 978-1-4051-9379-5.
  39. ↑ а б Water erosion // Principles of soil conservation and management. Dordrecht, Springer, 2008. ISBN 9781402087097. с. 21–53.
  40. ↑ а б Montgomery, David R. и др. Regional soil erosion in response to land use and increased typhoon frequency and intensity, Taiwan // Quaternary Research 81 (1). 1 януари 2014. DOI:10.1016/j.yqres.2013.10.005. с. 15 – 20.
  41. ↑ Gyssels, G. et al. Impact of plant roots on the resistance of soils to erosion by water: a review // Progress in Physical Geography 29 (2). 1 юни 2005. DOI:10.1191/0309133305pp443ra. p. 189 – 217. (на английски)
  42. ↑ Engineering properties of vegetation // Slope Stabilization and Erosion Control: A Bioengineering Approach. Taylor & Francis, 1995. ISBN 978-0-419-15630-7.
  43. ↑ Whisenant, Steve G. Terrestrial systems // Handbook of Ecological Restoration: Principles of Restoration. Cambridge University Press, 2008. ISBN 978-0-521-04983-2. с. 89.
  44. ↑ Slope systems // Arid Zone Geomorphology: Process, Form and Change in Drylands. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-0-470-71076-0.
  45. ↑ Tectonic and surface uplift rates // Tectonic Geomorphology. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-4443-4504-9. с. 270 – 271.
  46. ↑ Zeitler, P. K. et al. (2001), Erosion, Himalayan Geodynamics, and the Geomorphology of Metamorphism, GSA Today, 11, 4 – 9.
  47. ↑ Chen, Jie. Rapid urbanization in China: A real challenge to soil protection and food security // CATENA 69 (1). 16 януари 2007. DOI:10.1016/j.catena.2006.04.019. с. 1 – 15.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Erosion в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ерозия&oldid=12237302“.