iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.
iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.



Link to original content: http://bg.wikipedia.org/wiki/Гунхилда_Датска
Гунхилда Датска – Уикипедия Направо към съдържанието

Гунхилда Датска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гунхилда Датска
кралица на Германия

Родена
около 1020 г.
Починала
18 юли 1038 г. (18 г.)
ПогребанаБад Дюркхайм, Федерална република Германия
Управление
Период1036 – 1038 г.
Семейство
БащаКнут Велики
МайкаЕма Нормандска
Братя/сестриЕдуард Изповедника
Харолд I
СъпругХайнрих III (10 юни 1036)
ДецаБеатрис I
Гунхилда Датска в Общомедия

Гунхилда Датска (на немски: Gunhild, Kunigunde, Chunihildis, Chunelinda; * ок. 1019; † 18 юли 1038, Италия) е от 1036 до ранната си смърт през 1038 г. първата съпруга на римско-немския крал и по-късен император Хайнрих III.

Гробът на кралица Гунхилда в останките от църквата в манастир Лимбург при Бад Дюркхайм

Родена е ок. 1020 г. Дъщеря е на Кнут Велики (995 – 1035), крал на Англия, Дания и Норвегия, и втората му съпруга Ема Нормандска (987 – 1052). Към края на 1025 г., на 6-годишна възраст, Гунхилда служи като залог за мир между император Конрад II и баща ѝ. Така тя отива в немския двор.

През май 1035 г. тя е сгодена за престолонаследника Хайнрих III от династията на Салиите, син на император Конрад II и Гизела Швабска. Гунхилда се омъжва през 1036 г. на Петдесетница в Нимвеген за Хайнрих III. На сватбата пристига делегация на нейния брат Хардекнут, който вече е наследник на баща им като крал на Дания.

В края на 1037 или началото на 1038 г. Гунхилда ражда в Италия дъщеря:

Гунхилда умира на 18 юли 1038 г. в Италия вероятно от малария половин година след раждането на дъщеря им. Тя е закарана и погребана в църквата на манастир Лимбург при Бад Дюркхайм.

  • Випо: Taten Kaiser Konrads II. In: Werner Trillmich, Rudolf Buchner: Quellen des 9. und 11. Jahrhunderts zur Geschichte der Hamburgischen Kirche und des Reiches. (FSGA 11), Darmstadt 1961, S. 505 – 613.
  • Hansmartin Schwarzmaier: Von Speyer nach Rom. Wegstationen und Lebensspuren der Salier. Sigmaringen 1991, ISBN 3-7995-4132-2.