Историята на олимпийския волейбол започва от олимпийските игри 1924 в Париж, където волейбола се представя като част от американските спортове. Обсъждането на това предложение за допълване на олимпийската програма обаче става едва след Втората световна война, след основаването на FIVB и част от континенталните конфедерации. През 1957, е проведен специален турнир по време на 53-тата сесия на МОК в София, в поддръжка на това искане. Състезанието има успех и волейболът е официално включен в програмата на Летните олимпийски игри 1964.
Отначало волейболният турнир на олимпийските игри е просто състезание, където всеки отбор играе срещу всеки друг отбор и класирането се определя по броя на спечелените победи, геймове и точки. Недостатък на този начин на провеждане е определянето на победителя преди края на състезанието и загубата на интерес от страна на публиката при изявен лидер.
За да се избегне тази ситуация, състезанието става на две фази: предварителен и финален кръг с четвърфинали, полуфинали и финали. След създаването и за Олимпиадата в Мюнхен, тази нова система става стандарт за волейбония турнир на олимпийските игри, и се нарича „Олимпийски формат“.
Пет отбора се класират от континенталните квалификационни турнири.
Трите оставащи места се попълват от световния квалификационен турнир.
Състезанието протича в две фази.
За първата фаза, наречена квалификационен кръг, отборите се подреждат според Световната ранглиста на FIVB и се разделят в две групи от шест отбора. Нацията домакин е винаги 1.
В квалификационния кръг, всеки отбор изиграва един мач с всеки един от другите отбори в групата. Първите четири отбора от всяка група продължават, а последните два отпадат от състезанието.
Във втората фаза, обикновено наричана финален кръг, отборите играят четвъртфинали, полуфинали и финали.
За финалния кръг, мачовете се организират според резултатите от квалификационния кръг. Първите отбори от всяка група са A1, A2, A3, A4; B1, B2, B3, B4. Четвъртфиналите са: A1xB4; A2xB3; A3xB2; A4xB1.
Победителите от четвърфиналите играят полуфинали както следва: (A1/B4) x (A3/B2); (A2/B3) x (A4/B1). На Олимпиада 2008 в Пекин за втория и третият от групата противника се определи от
жребий.
На финалите, победителите от полуфиналите играят за злато, а загубилите за бронз.
Турнирът има много строги правила: позволени са само 12 играча и не се допуска замяната им, освен при травми.