Бърно
Бърно Brno | |
От горе надолу и от ляво надясно: Катедралата „Св. св. Петър и Павел“, замъкът Шпилберк, църквата „Св. Якуб“, замъкът Вевержи, фестивалът на фойерверките „Игнис Бруненсис“, Бърненският язовир, централният градски площад, парк „Лужанки“, Народният театър, летище „Туржани“, писта „Масарик“, Изложбеният център | |
Страна | Чехия |
---|---|
Край | Южноморавски край |
Окръг | Бърно-град |
Площ | 230,18 km² |
Надм. височина | 237[1] m |
Население | 381 346[2] души (2020) |
Кмет | Маркета Ванкова |
Основаване | 1000 г.[3] |
Първо споменаване | 1091 г. |
Пощенски код | 60000 – 64000 |
Телефонен код | (+ 420) 542 |
МПС код | B |
Часова зона | UTC+1, UTC+2 |
Официален сайт | www.brno.cz |
Бърно в Общомедия |
Бърно (на чешки: Brno; на немски: Brünn; на латински: Bruna; на идиш: ברין, Брин) е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край. Градът е втори по големина в страната с население около 377 028 души (по данни от 2016 г.). Разположен е при сливането на реките Свитава и Свратка.
След разпадането на Чехословакия в Бърно са разположени Конституционният и Върховният съд, както и Висшата прокуратура на Чешката република.
История
[редактиране | редактиране на кода]За първи път се споменава през 11 век като замък; има данни, че районът е обитаван от 5 в. Има важно отбранително значение чак до средата на 19 век. Замъкът крепост Шпилберк е известен през този период като затвор на Австро-Унгария до 1858 г.
От края на 12 век е център на съставно княжество (тогава е наричан Бржетиславски град); през 1243 г. получава права на кралски свободен град, а в края на 13 век става резиденция на моравските маркграфове. От 14 век тук на всеки 2 години се събират моравските областни сеймове. По време на въстанието на хуситите градът остава верен на краля. През 1454 г. по заповед на краля са изгонени всички евреи.
Като владение на Хабсбургите (1526 – 1918) под името Брюн, градът е икономически и културен център на Моравия, ежегодно се провеждат международни панаири. По време на Тридесетгодишната война, два пъти е обсаждан (през 1643 и 1645 г.) от шведски войски; не се поддава и на пруските войски (1742). През 1777 г. става център на епископства.
Преживява бързо развитие на промишлеността през 19 век, сдобива се (1899 г.) със свой университет (Технологически университет). През 1918 г. влиза в състава на Чехословакия. Претърпява силни разрушения през Втората световна война. След 1945 г. мнозинството немци (около 1/3 от населението) са изгонени.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Бърно се дели на 29 района:
- Бохунице[4] (Bohunice)
- Босонохи[5] (Bosonohy)
- Бистрец[6] (Bystrc)
- Черновице[7] (Černovice)
- Хърлице[8] (Chrlice)
- Ивановице[9] (Ivanovice)
- Йехнице[10] (Jehnice)
- Их[11] (Комаров(Komárov), Долни Хершпице (Dolní Heršpice), Хорни Хершпице (Horní Heršpice), Пржизрженице (Přízřenice), Търнита (Trnitá) (част))
- Юндров[12] (Юндров (Jundrov) (част), Писарки (Pisárky) (част))
- Книнички[13] (Kníničky)
- Кохоутовице[14] (Кохотовице (Kohoutovice), Писарки(Pisárky) (част), Юндров(Jundrov) (част))
- Комин[15] (Komín)
- Кралово поле[16] (Черна Поле (Černá Pole) (част), Кралово Поле (Královo Pole), Понава(Ponava), Садова (Sadová)))
- Лишен[17] (Líšeň)
- Маломнержице а Обържани[18] (Маломержице (Maloměřice) (част), Обържани (Obřany)) (Maloměřice a Obřany)
- Медланки[19] (Medlánky)
- Нови Лисковец[20] (Nový Lískovec)
- Оржешин[21] (Ořešín)
- Ржечковице а Мокра хора[22] (Мокра Хора (Mokrá Hora), Ржечковице (Řečkovice)) (Řečkovice a Mokrá Hora)
- Бърно Север[23] (Черна Поле (Černá Pole) (част), Хусовице (Husovice), Лесна (Lesná), Собиешице (Soběšice), Забърдовице (Zábrdovice) (част))
- Слатина[24] (Slatina)
- Стари Лисковец[25] (Starý Lískovec)
- Бърно Стржед[26] (Център, Писарки (Pisárky) (част), Старо Бърно, Странице (Stránice), Щиржице (Štýřice), Вевержи (Veveří), Търнита (Trnitá) (част), Забърдовице (Zábrdovice) (част))
- Туржани[27] (Бърненске Ивановице (Brněnské Ivanovice), Дворска (Dvorska), Холаски (Holásky), Туржани) (Tuřany)
- Утехов[28] Útěchov
- Винохради[29] (Жиденице (Židenice) (част), Маломержице (Maloměřice) (част) (Vinohrady)
- Жабовржески[30] (Žabovřesky)
- Жебетин[31] (Žebětín)
- Жиденице[32] (Забърдовице (Zábrdovice) (част), Жиденице (Židenice) (част))
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Днес Бърно е един от главните икономически центрове на Чехия. Най-важният отрасъл е тежкото машиностроене. Развити са химическата и полиграфическата промишленост, производството на стругове, турбини, селскостопански машини, електротехнически изделия и точни прибори. Има предприятия на текстилната, хранителната, циментовата промишленост, дървообработка и производство на мебели.
В града се провеждат международни панаири: промишлен (от 1926 г. с изложбена площ над 500 хил. кв. м), туристически, финансов и др. Бърно е крупен железопътен възел (първият влак пристига през 1839 г.).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Българи
[редактиране | редактиране на кода]Според данни на ДАБЧ към 17 ноември 2016 г. в Бърно има 4 организации на българите – 1 дружество, 1 училище, 2 фолклорни състава.[33]
Дружества
[редактиране | редактиране на кода]Адрес | Дата на основаване |
Дата на закриване |
Уебсайт или блог | |
Българското културно-просветно сдружение в Бърно[33] | ? | 2002 г. | – |
Училища
[редактиране | редактиране на кода]Адрес | Дата на основаване |
Дата на закриване |
Уебсайт или блог | |
Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“[34] | Nejedlého 5, 63800 Brno | 2015 г. | – | bgschoolbrno.weebly.com |
Фолклорни състави
[редактиране | редактиране на кода]Адрес | Дата на основаване |
Дата на закриване |
Уебсайт или блог | |
Танцов състав „Китка“ към Българско културно-просветно сдружение в Бърно[33] | ? | 2001 г. | – | |
Танцов състав „Пирин“ към Сдружение „Пирин“[33] | ? | 2001 г. | – | pirin.cz |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В Бърно се намират редица центрове на науката и културата:
- Филиал на Чешката академия на науките,
- Университет „Томаш Масарик“,
- Академия на музикалните изкуства „Леош Яначек“,
- Моравска художествена галерия,
- музеи: градски, художествено-промишлен, национален технически и др.
Главните архитектурни паметници са в историческата централна част на града:
- готическа катедрала „Св. св. Петър и Павел“ (13 – 20 в.),
- църкви „Св. Якуб“ (13 – 16 в.), „Св. Томаш“ (14 – 17 в.), „Св. Ян“ (14 – 18 в.)
- готически стара (14 – 16 в.) и нова (16 – 17 в.) сгради на градската управа.
- многобройни сгради в стил ренесанс и барок (театър, 15 в.; Капуцински манастир, 17 в., с гробове на чешки аристократи).
Други:
- Вевержи – на брега на Бърненското водохранилище, на 13 km от центъра на града.
Към забележителните архитектурни съоръжения от 20 в. се отнасят сградите на Операта, Международния промишлен панаир, вила „Тугендхат“ (1929 – 1930). В августинския манастир в Бърно провежда своите опити Грегор Мендел. Недалеч се намира град Славков край Бърно, в чиито околности през 1805 г. се състои знаменитото сражение при Аустерлиц.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Градът има дълга история в моторните състезания, първото от които датира още от 1904 г. Недалеч от града се намира пистата за моторни спортове „Масарик“, на която се провеждат състезания от MotoGP, FIA GT, WTCC и Formula 2. Всеки юни се провеждат международни състезания с фойерверки, наречени „Игнис Бруненсис“ (Ignis Brunensis). Сред най-популярните спортове в града са хокей на лед, футбол, флорбол, тенис на корт. Няколко от спортните клубове на града играят във висшите лиги на Чехия по съответния спорт. Например, футболният отбор „Збройовка“, хокейният тим „Комета“, хандбалният KP „Бърно“, мъжкият и женският баскетболни отбори, четирите бейзболни отбора (AVG „Драчи“, „Хроши“, ВСК „Техника“ и МЗЛУ „Експрес“), отборът по американски футбол „Алигаторите“, двата отбора по ръгби (РК „Дракон“ и РК „Бистрец“), отборът по крикет и др. В район Медланки има авиоклуб за въздушни спортове, Добре развит е масовия спорт – тенис на корт, плуване, колоездене, бягане, пързаляне и др.
От 9 до 17 юни 2017 г. в Бърно се провежда Европейското първенство по минифутбол.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бърно
- Ойген фон Бьом-Баверк (1851 – 1914), икономист
- Курт Гьодел (1906 – 1978), математик
- Милан Кундера (р. 1929), писател
- Яна Новотна (р. 1968), тенисистка
- Томаш Полак (р. 1974), шахматист
- Ян Котера (1871 – 1923), архитект
- Починали в Бърно
- Грегор Мендел (1822 – 1884), духовник, ботаник
- Иржи Махен – чешки писател
- Други хора, свързани с Бърно
- Ангел Балевски (1910 – 1997), български учен, завършва инженерство през 1934
- Владимир Кабаиванов (р. 1917), български химик, следва химия през 1937 – 1939
- Алфонс Муха (1860 – 1939), художник, учи в града през 1871 – 1875
Международни отношения
[редактиране | редактиране на кода]Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Бърно е побратимен град или партньор с:[35]
- Виена, Австрия
- Воронеж, Русия[36]
- Далас, САЩ
- Каунас, Литва[37]
- Лайпциг, Германия[38]
- Лийдс, Великобритания[39]
- Пловдив, България[40]
- Познан, Полша[41]
- Рен, Франция
- Санкт Пьолтен, Австрия[42]
- Утрехт, Нидерландия
- Харков, Украйна[43]
- Щутгарт, Германия[44]
Консулства[45]
[редактиране | редактиране на кода]- Генерално консулство на Руската федерация[46]
- Генерално консулство на Словашката република
- Почетно консулство на Анголската република
- Почетно консулство на Република Еквадор
- Почетно консулство на Република Казахстан
- Почетно консулство на Литовската република
- Почетно консулство на Полската република
- Почетно консулство на Република Австрия
- Почетно консулство на Украинската република
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Where in the world is Brno? – Statutory city of Brno // The Statutory city of Brno. Архивиран от оригинала на 2011-05-23. Посетен на 6 септември 2011. (на чешки)
- ↑ Český statistický úřad: Počet obyvatel v obcích k 1.1.2016
- ↑ History of the City of Brno – Statutory city of Brno // The Statutory city of Brno. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 6 септември 2011. (на чешки)
- ↑ Brno-Bohunice
- ↑ Bosonohy
- ↑ Bystrc
- ↑ Černovice
- ↑ Chrlice
- ↑ Ivanovice
- ↑ Jehnice
- ↑ Bno Jih
- ↑ Jundrov
- ↑ Kníničky
- ↑ Kohoutovice
- ↑ Komin
- ↑ Kralovo Pole
- ↑ Líšeň
- ↑ Malomerice Obrany, архив на оригинала от 7 февруари 2016, https://web.archive.org/web/20160207152150/http://malomerice.cz/index.php/index.html, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Brno Medlánky, архив на оригинала от 11 април 2015, https://web.archive.org/web/20150411234758/http://brno-medlanky.eu/, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Nový Lískovec
- ↑ Brno Ořešín
- ↑ Řečkovice a Mokrá Hora
- ↑ Brno Sever
- ↑ Brno Slatina
- ↑ Brno Starý Lískovec
- ↑ Brno Střed, архив на оригинала от 29 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150629181251/http://www.stred.brno.cz/, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Brno Tuřany
- ↑ Útěchov
- ↑ Brno Vinohrady
- ↑ Žabovřesky
- ↑ Žebětín
- ↑ Zidenice
- ↑ а б в г Организации на българите в Чехия според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 17 ноември 2016.
- ↑ „Българско неделно училище отвори врати в Бърно“ // bgklub.cz. Посетен на 14 октомври 2016.
- ↑ www.brno.cz, архив на оригинала от 6 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070206203705/http://www.brno.cz/index.php?lan=en&nav01=2222&nav02=1249&nav03=1272, посетен на 16 април 2008
- ↑ Города-побратимы, сайт на град Воронеж.
- ↑ Twin cities
- ↑ Partnerstadt Brno (Brünn) Архив на оригинала от 2016-03-15 в Wayback Machine., сайт на град Лайпциг.
- ↑ International Relations, сайт на Лийдс.
- ↑ Побратимени градове, сайт на община Пловдив.
- ↑ Miasta partnerskie, сайт на община Познан.
- ↑ Städtepartnerschaften Архив на оригинала от 2010-12-18 в Wayback Machine., сайт на Санкт Пьолтен.
- ↑ Міста-партнери[неработеща препратка], сайт на Харков.
- ↑ Städtepartnerschaften Архив на оригинала от 2019-04-06 в Wayback Machine., сайт на град Щутгарт.
- ↑ Списък на консулствата в Бърно, сайт на Бърно.
- ↑ Официална страница на консулството на Русия в Бърно // Архивиран от оригинала на 2008-05-16. Посетен на 2008-05-14.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|