iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.
iBet uBet web content aggregator. Adding the entire web to your favor.



Link to original content: http://bg.wikipedia.org/wiki/Барбара_фон_Цили
Барбара фон Цили – Уикипедия Направо към съдържанието

Барбара фон Цили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Барбара фон Цили
императрица на Свещената Римска империя

Родена
1392 г.
Починала
11 юли 1451 г. (59 г.)
ПогребанаСвети Вит, Храдчани, Чехия
Управление
Период1433 – 11 февруари 1437
ПредшественикЕлизабета Померанска
НаследникЕлеонора-Елена Португалска
Други титликралица на Бохемия
Герб
Семейство
РодЦили по рождение
Люксембурги по брак
БащаХерман II
МайкаАнна фон Шаунберг
Братя/сестриФридрих II фон Цили
Херман III фон Цили
Елизабета фон Цили
Анна фон Цили
Лудвиг фон Цили
Природениː
Херман фон Цили
СъпругСигизмунд Люксембургски (1408)
ДецаЕлизабет Люксембургска
Барбара фон Цили в Общомедия

Барбара фон Цили (на немски: Barbara von Cilli; на унгарски: Cillei Borbála; на чешки: Barbora Cellská; на словенски: Barbara Celjska; * 1392, † 11 юли 1451, Мелник в Бохемско кралство) от благородническия род ЦилиСловения) е втората съпруга на римско-немския император Сигизмунд Люксембургски, императрица на Свещената Римска империя и кралица на Бохемия от 1420 до 1437 г.

Тя се намесва активно в политиката, на няколко пъти е щатхаутер в Унгария в отсъствието на съпруга си и е коронясана за римско-германска, унгарска и бохемска кралица. Тя е също астроложка и алхимичка. Основателка е на рицарския Орден на Дракона на 12 декември 1408 г. за борба срещу турците и за освобождение на България с крал Сигизмунд Люксембургски.

Дъщеря е на Херман II фон Цили (* 1365, † 1435), граф на Цили, и на съпругата му Анна фон Шауенберг († пр. 1396), дъщеря на Хайнрих VII фон Шаунберг. Има трима братя и две сестриː

Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща ѝ.

Баща ѝ Херман II успешно работи за освобождаването и възстановяването на Сигизмунд Люксембургски, който временно е свален като унгарски крал, при което Сигизмунд благодари на Херман за подкрепата му след официалното му възстановяване на престола през 1401 г., като иска ръката на най-малката му дъщеря Барбара.[1] Годежът с крал Сигизмунд, който е с повече от 20 години по-възрастен от нея, е договорен още през 1401 г.. Бракът е сключен едва през декември 1405 г.[1] През 1409 г. тя ражда първата им дъщеря Елизабет, която по-късно се жени за Албрехт II Хабсбург.

Отначало Барбара често остава в Унгария, където притежава големи имоти, няколко пъти в отсъствието на съпруга си, който участва в политическите дела, тя е щатхаутер и е коронясана за унгарска кралица през 1408 г. На 8 ноември 1414 г. е коронясана за римско-германска кралица заедно със Сигизмунд, което я прави последната римско-германска кралица, коронясана в Аахен.[2]

Барбара впечатлява съвременниците със своята жизненост и красота, когато придружава съпруга си на Събора в Констанц през 1414-1418 г., където остава малко по-малко от година, преди да се завърне в Унгария през декември 1415 г. Оставайки там до завръщането на съпруга си през 1419 г., тя носи единствената политическа отговорност. Предполагаемото взаимно отчуждение на двойката (с изневери на двамата съпрузи), съобщено от различни хроникьори, се противопоставя на голямото политическо влияние, което тя упражнява върху съпруга си. Тя не присъства на коронацията му за крал на Бохемия през 1420 г., която е белязана от вече започналите Хуситски войни. Тя също така извършва обширни финансови трансакции с имперските князове от негово име. По-късно съпрузите отново се сближават и тя участва в пътуването на мъжа си до Рим през 1433 г. В края на май е коронясана за императрица, а на 11 февруари 1437 г. – и за кралица на Бохемия.

В спора за наследника на Сигизмунд тя застава на страната на бохемците през 1437 г. срещу своя хабсбургски зет Албрехт, посочен от Сигизмунд, който е мразен от много бохемци като един от основните противници в Хуситските войни, и вместо това предпочита полските крал Владислав III. Барбара е временно затворена от Албрехт в Братислава, но успява да избяга в Полша през 1438 г. Поради това той е временно забранен от сегашния „почти император“ Албрехт II и той също конфискува обширните му имоти в Унгария. Полският крал нахлува в Бохемия с армия, но в крайна сметка трябва да се откаже от претенциите си за власт в Бохемия. Само няколко години след смъртта на Албрехт (1439 г.) Барбара се завръща от Полша през 1441 г., живее в Мелник. Занимава се с окултни науки и алхимия. Тя умира от чума там през юли 1451 г.; тя е погребана в Кралската крипта в Прага.

Репутация на алхимичка и окултистка

[редактиране | редактиране на кода]

Тя се посвещава на окултните науки и се занимава с алхимия, което предизвиква недоволство у редица нейни съвременници. Това стига толкова далеч, че по-късно се появяват легенди, че тя е вампир по време на Констанцкия събор в Констанц и все още се страхуват от нея като кръвопийка на Балканите днес.[3] Световната хроника на Хартман Шедел от 1493 г. също е знак за нейния лош некролог като „германската Месалина“, който е рекламиран от династически съревноваващите се Хабсбурги.

Говори се, че бохемският алхимик Йоан от Лаац (Joannes de Lasnioro) е докладвал за техните химически експерименти през около 1440 г. в ръкопис, който сега е изгубен, за който докторът Бенедикт Николаус Петреус съобщава в предговора към своето издание на Chymischen Schriften от Василий Валентин.[4] След това Лаац тества нейните алхимични знания. Тя отговаря „с женска деликатност“ и боядисва медно бяло пред очите му с прах от живак, арсен и съставки, които ескрила, и така уж го превръща в сребро. Лаатц обаче установява че въпреки че линията е същата като при среброто, металът не издържа теста с чук. Тя също му показа много подобни трикове, между другото прави злато с железен шафран, медна вар и други прахове, които отново губеха цвета си при разтопяване. Лаатц пише, че тя е измамила много търговци. Когато той я обвинява в измама, тя го заплашва, че ще го затвори, но казва, че той ще се размине с Божията помощ.

Други принцове от нейната епоха също се занимават с алхимия, по-специално Йохан фон Бранденбург-Кулмбах, когото тя подкрепя политически със съпруга си, както и като цяло има добри отношения с Камарата на Бранденбург и ги използва в полза на съпруга си.

∞ декември 1405 за Сигизмунд Люксембургски (* 15 февруари 1368, † 9 декември 1437), мкурфюрст на Бранденбург, крал на Унгария и Хърватия, германски крал от 20 септември 1410 г., крал на Бохемия, император на Свещената Римска империя (1433 – 1437), от когото има една дъщеря:

  • Heinz Quirin: Barbara von Cilly. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 581 (Digitalisat).
  • Jette Anders: 33 Alchemistinnen. Die verborgene Seite einer alten Wissenschaft. Vergangenheitsverlag, Berlin 2016, ISBN 978-3-86408-204-7.
  • Heinz Dopsch: Barbara von Cilli. In: Mathias Bernath, Felix von Schroeder (Hrsg.), Gerda Bartl (Red.): Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Band 1. Oldenbourg, München 1974, ISBN 3-486-47871-0, S. 134.
  • Daniela Dvoráková: Barbara von Cilli: Die schwarze Königin (1392–1451) (Spectrum Slovakia, Bd. 11). Peter Lang GmbH, Frankfurt am Main 2017, ISBN 978-3-631-67326-3.
  • Amalie Fößel: Die Korrespondenz der Königin Barbara im ungarischen Staatsarchiv zu Budapest. In: Karel Hruza, Alexandra Kaar (Hrsg.): Kaiser Sigismund (1368–1437). Zur Herrschaftspraxis eines europäischen Monarchen (Forschungen zur Kaiser- und Papstgeschichte des Mittelalters; Bd. 31). Böhlau Verlag, Wien (u.a) 2012, ISBN 978-3-205-78755-6, S. 245–254. Digitalisat
  • Amalie Fößel: Barbara von Cilli. Ihre frühen Jahre als Gemahlin Sigismunds und ungarische Königin. In: Michel Pauly, François Reinert (Hrsg.): Sigismund von Luxemburg. Ein Kaiser in Europa (Tagungsband des internationalen historischen und kunsthistorischen Kongresses in Luxemburg, 8.–10. Juni 2005). von Zabern, Mainz 2006, ISBN 978-3-8053-3625-3, S. 95–112.
  • Thomas Krzenck: Barbara von Cilli – eine „deutsche Messalina“? In: Mitteilungen der Gesellschaft für Salzburger Landeskunde 131, 1991, S. 45–67.
  • Heinz Quirin: Barbara von Cilly. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 581 (Digitalisat).
  • Sandi Sitar: Sto slovenskih znanstvenikov, zdravnikov in tehnikov (Hundert slowenische Wissenschaftler, Ärzte und Techniker). Ljubljana 1987, Beitrag 8. Barbara Celjska – Cesarica z retortami – astrologinja in alkimistka (ok. 1387–1451) (Barbara von Cilli – Kaiserin mit Retorten – Astrologin und Alchimistin (um 1387–1451))
  • Franz von Krones: Barbara v. Cilli. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 48 f.
  1. а б Amalie Fößel: Barbara von Cilli. Ihre frühen Jahre als Gemahlin Sigismunds und ungarische Königin. In: Michel Pauly, François Reinert (Hrsg.): Sigismund von Luxemburg. Ein Kaiser in Europa (Tagungsband des internationalen historischen und kunsthistorischen Kongresses in Luxemburg, 8.–10. Juni 2005). von Zabern, Mainz 2006, ISBN 978-3-8053-3625-3, S. 95–112.
  2. Imperatrix, si venerit Romam ... Zu den Krönungen von Kaiserinnen im Mittelalter. Т. 60. 2004. с. 39.
  3. Ulrich Büttner, Egon Schwär: Barbara von Cilli - Kaiserin, Femme Fatale und Vampir. In: Ulrich Büttner, Egon Schwär: Konstanzer Konzilgeschichte(N). Verlag Stadler. Konstanz 2014. ISBN 978-3-7977-0580-8. S. 63–68.
  4. Ferguson, Bibliotheca Chemica, Glasgow 1906, Band 2, S. 10f, Karl Christoph Schmieder, Geschichte der Alchemie, Halle 1832, S. 223f. Zum Beispiel die Ausgabe der Chymischen Schriften von Valentinus, Hamburg 1717
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Barbara von Cilli в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​