Адолф от Насау
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Насау.
| Адолф от Насау Adolf von Nassau | |
| крал на Германия | |
.png) | |
| Роден |
около 1255 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Шпайерска катедрала, Шпайер, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1292 – 1298 |
| Предшественик | Рудолф I |
| Наследник | Албрехт I Хабсбургски |
| Други титли | граф на Насау |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Насау |
| Баща | Валрам II (Насау) |
| Майка | Аделхайд фон Катценелнбоген |
| Братя/сестри | Дитер от Насау |
| Съпруга | Имагина фон Изенбург-Лимбург (1271) |
| Деца | Матилда фон Насау Герлах I (Насау) Рупрехт VI Валрам III (Насау) |
| Подпис |  |
| Адолф от Насау в Общомедия | |
Адолф от Насау (на немски: Adolf von Nassau; * ок. 1255, † 2 юли 1298 при Гьолхайм, Рейнланд-Пфалц) от Дом Насау (Валрамска линия), е римско-немски крал от 1292 до 1298. Титлата, която носел през целия си живот, е rex Romanorum, но обикновено е познат като Адолф от Насау.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Той е член на малка аристокрация, роден около 1255 като син на граф Валрам II от Насау (1220 – 1276) и Аделхайд фон Катценелнбоген († 1288), дъщеря на Дитер IV граф на Катценелнбоген.[1]
Адолф се жени ок. 1270 г. за Имагина фон Изенбург-Лимбург (1255 – 1318), дъщеря на Герлах I фон Лимбург, и има с нея най-малко осем деца.[2]
Адолф става граф на Насау през 1277 г. Чрез чичо си Еберхард I фон Катценелнбоген той отива в двора на крал Рудолф I Хабсбургски, който му дава през 1286 г. службата хауптман на замък Калсмунт във Вецлар, след една година и други замъци. Той говорел немски, френски и латински, което тогава при благородниците било рядко.
Адолф е на около 40 години, когато е избран за крал на 5 май 1292 г. Той нямал нито власт, нито влияние, но е избран за Римски крал, защото избирателите предпочитали слаб крал. Неговото избиране било силно повлияно от архиепископите на Майнц и Кьолн. Адолф е коронован като крал на германците на 2 юни 1292 в Аахен. Той никога не бива коронован от папата в Рим, което би му осигурило титлата „император“.
Неговите кроежи и желания за териториални присвоявания в Тюрингия обръща неговите съюзници срещу него. Те го свалят и избират Албрехт I Хабсбургски на негово място през 1298 г. Адолф отказва да приеме това решение и е убит в битката при Гьолхайм с Албрехт на 2 юли 1298 г.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]
Адолф от Насау и Имагина от род Изенбург-Лимбург имат децата:[3]
- Хайнрих († млад)
- Имагина († млада)
- Рупрехт VI (* пр. 1280, † 2 ноември 1304), граф на Насау
- Мехтхилд (* 1280, † 1323), ∞ на 1 септември 1294 г. Рудолф I фон Пфалц
- Герлах I (* 1288, † 7 януари 1361), граф на Насау
- Адолф (* 1292, † 1294)
- Аделхайд († 1338), 1311 – 1338 абатеса в Кларентал
- Валрам III (* 1294, † 15 май 1324), граф на Насау-Висбаден
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Friedrich Baethgen, Zur Geschichte der Wahl Adolfs von Nassau. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters. Band 12, 1956, S. 536 – 543.
- Franz Xaver von Wegele, Adolf, Graf von Nassau. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 89
- Regesta Imperii
- Adolf von Nassau, „Genealogie Mittelalter“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Adolf von Nassau, fmg.ac
- ↑ Adolf, Graf von Nassau, geneall.net
- ↑ Nassau 1, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Monographie 1779
- Andreas Marchetti. Die Absetzung von König Adolf von Nassau 1298. Universität Bonn, 1998.
- Sören Ahlhaus. Vom „Majestätsverbrecher“ zum „König aller Könige“. Albrecht I. von Habsburg im Urteil Papst Bonifaz’ VIII. (1298 – 1303). Bornheim, hic-respice.de, ohne Jahr.