Џ
| Кирилска буква Џ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+040F | ||||||
| Mалка: U+045F |
Џ, џ e буква от кирилските сръбска и абхазка азбуки, както и част от писмената норма на македонския говор. В сръбската азбука е 29-а, а в македонската подредба – 30-а. Обозначава звучния задвенечен преградно-проходен съгласен звук /d͡ʒ/ (в абхазкия – /ɖʐ/ или /dʐ/). В другите кирилски писмености на буквата Џ съответстват буквосъчетанията дж и чж, а така също и буквите Җ, Ӂ и Ҷ.
Буквата Џ произлиза от румънската кирилица, в която е въведена през 15 век и обозначава същия звук /d͡ʒ/. Буквата Џ вероятно е получена след видоизменяне на Ч. В сръбската писменост се среща преди всичко в думи, заимствани от или през турски език, в периода след 17 век, но непостоянно. В първия вариант на реформираната от Вук Караджич сръбска азбука, буквата Џ не е включена (1814). Вместо нея той използва буквосъчетанието чж: Боїачжиа, Карапанчжић, въпреки че е знаел за съществуването ѝ. Появява се в много по-късна версия на неговата азбука.
Буквата Џ, заедно с още няколко букви, е въведена в новосъздадената македонска писмена норма от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (10 гласа „за“, 1 „против“). Алтернативно предложение на Џ е използването на диграфа дж по български образец, но по „политически съображения“ това не бива прието.
В църковнославянските шрифтове, както в старопечатните, така и в съвременните, понякога се използва начертанието на Џ за обозначение на буквата Ц.
Кодове
[редактиране | редактиране на кода]| Буква | Уникод |
|---|---|
| Главна | U+040F[1] |
| Малка | U+045F[2] |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Џ | CYRILLIC CAPITAL LETTER DZHE // unicode.org. Посетен на 2022-11-22. (на английски)
- ↑ џ | CYRILLIC SMALL LETTER DZHE // unicode.org. Посетен на 2022-11-22. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Писменица сербскога їезика по говору простога народа, написана Вуком Стефановићем, сербиїанцем. У Виенни, 1814. У печатньи Г. Іоанна Шнирера. [Репринт: Краљево: ГИРО „Слово“, 1984].
- Први Српски Буквар. Написао Вук Стеф. Караџић, философије доктор... У Бечу, у штампарији Јерменскога намастира, 1827. [Репринт: Београд: Народна библиотека Србије, графичко предузеће „Зајечар“, 1978].
- Кочев, Иван, Иван Александров. Документи за съчиняването на „македонския книжовен език“ // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861 – 2277.
- Петар Ђорђић. Историја српске ћирилице. Београд, 1971.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? Архив на оригинала от 2006-12-20 в Wayback Machine. книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998
| |||||||||||||||||||||||