Железни врата
Железни врата (на сръбски: Джердап, Đerdap, Ђердап; на румънски: Porțile de Fier) е пролом на река Дунав, който представлява най-голямата клисура в Европа.
| Железни врата | |
 Изглед от залетия остров Ада кале (снимката е от периода 1890 – 1905 г.) | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  Сърбия |
| Дължина | 109 km |
| Начало | |
| Място | между остров Джердап и полуостров Острово |
| Координати | |
| Устие | |
| Място | над Дробета - Турну Северин |
| Координати | |
| Железни врата в Общомедия | |
Тази статия е за пролома в Югоизточна Европа. За прохода в Централна Азия вижте Желязна врата.
Намира се на границата между Румъния и Сърбия, в близост до българската граница, като разделя съответно крайните югозападни части на Южните Карпати и крайните северозападни разклонения на Стара планина. Следва непосредствено банатската клисура и извежда водите на Дунав във Влашката низина.
На това място, в продължение от 109 км, Дунав тече между планините в лъкатушна клисура, много стремително, като на редица места речното дъно е осеяно с подводни скали. От страната на Сърбия се намира Националният парк „Джердап“, а от страната на Румъния е разположен Природен парк „Железни врата“.
През 1419 г. унгарския крал Сигизмунд издава грамота от град Невен, за който пише че е при Железните врата в България, а летописецът на Дунавският кръстоносен поход - мюнхенският пленник Ханс Шилтбергер пише, че клисурата стои на Българо - унгарската граница, определяйки Тимошко като българска територия.[1]
Клисурата в миналото е смятана за най-опасното място за корабоплаването по Дунав, което не е можело да се премине без запознат с местността лоцман-водач.
Построен е обходният Сипски плавателен канал (край сръбското село Сип) с дължина 2,5 км на 27 септември 1896 г.[2] С научно-техническо съдействие от СССР са изградени 2 румънско-сръбски язовира с водноелектрически централи „Железни врата – 1“ (1972) и „Железни врата – 2“ (1984).
В клисурата е имало османски/румънски остров Адакале (на турски: Островна крепост) с дължина 1,75 км и ширина 0,4 – 0,5 км. Населяван е по османско време основно от турци, но е най-известен като свободен град и център на контрабанда. Залят е при напълване на язовира през 1970 г.
Други
редактиранеНа Железни врата е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).
Източници
редактиране- ↑ Атанас Иширков,"Западните краища на Българската земя", София, 2019 г., стр. 67
- ↑ Die Eröffnung des Donaukanals, în: Die Grenzboten, Leipzig 1896.